Обектът, обозначен като WD J1330+6435, се намира на около 280 светлинни години от Земята в съзвездието Дракон
За първи път астрономи установиха бяло джудже с характерно жълто-зелено сияние. Необичайният цвят на звездния остатък се дължи на химични промени в атмосферата му след поглъщането на материал от разрушени планети, съобщи Ройтерс.
Обектът, обозначен като WD J1330+6435, се намира на около 280 светлинни години от Земята в съзвездието Дракон. Той е част от Млечния път и представлява остатъчното ядро на звезда, която е изчерпала ядреното си гориво и е изхвърлила външните си слоеве.
Как се появява необичайният цвят?
Обикновено цветът на звездите зависи от температурата им. По-хладните изглеждат оранжеви, Слънцето и подобните на него звезди са бели, а най-горещите имат синкав оттенък. При белите джуджета обаче химичният състав на атмосферата може да промени начина, по който светлината достига до наблюдателя.
Водещият автор на изследването, астрофизикът Марк Холандс от Университета в Уоруик във Великобритания, обяснява, че интересът към WD J1330+6435 възникнал заради наличието на материал от планети върху повърхността му. Той е обогатил външните слоеве на звездата с елементи като калций, литий и натрий.
При обичайни условия натрият поглъща светлина в определена част от оранжевия спектър. В изключително плътната атмосфера на бялото джудже обаче натриевите атоми постоянно взаимодействат с хелиевите атоми около тях. Това променя енергийните им нива и начина, по който поглъщат светлината.
Вместо да абсорбират светлина само в тесен оранжев диапазон, натриевите атоми поглъщат по-широка област, обхващаща жълти, оранжеви и част от червените дължини на вълните. Така остава светлина, която придава на звездата необичайния жълто-зелен вид.
Звезда с размерите на Земята и огромна плътност
Белите джуджета са изключително компактни обекти. Обикновено масата им е приблизително половината от тази на Слънцето, но размерите им са сравними с тези на Земята.
Съавторът на изследването Борис Гензике от Университета в Уоруик отбелязва, че белите джуджета могат да съдържат около 165 000 пъти повече маса от Земята. Поради огромната им плътност дори сравнително малко количество натрий може да промени значително спектъра на излъчваната светлина.
Гензике сравнява процеса със смесването на цветове върху палитра. Промяната или премахването на отделни цветови компоненти може да доведе до съвсем различен краен нюанс.
Открит е и необичаен розов звезден остатък
Изследователският екип анализира 151 бели джуджета, за да проучи как химичният състав на атмосферите им влияе върху цвета. Повечето от тях изглеждат бели, но учените откриват и други необичайни нюанси.
Сред тях е WD J1011+2845 – обект, който се намира на около 48 светлинни години от Земята в съзвездието Малък лъв. Той има сьомгово-розов оттенък, който според изследователите е свързан с въглерод, достигащ от дълбоките слоеве на звездата, а не с наличието на натрий.
Анализът показва определени зависимости между цвета и състава на звездните атмосфери. Богатите на въглерод бели джуджета обикновено изглеждат розови или лилави. При обекти, върху които са попаднали останки от разрушени планетни системи, се наблюдават по-жълтеникави нюанси. Белите джуджета с по-ниска температура и атмосфера от водород и хелий могат да изглеждат бледосини.
Как учените изследват цветовете на белите джуджета
За проучването са използвани спектрални наблюдения от проекта Sloan Digital Sky Survey (SDSS), извършени с телескоп в Ню Мексико, както и компютърни модели, разработени от самия екип.
Целта на изследването е да определи как белите джуджета биха изглеждали за човешкото око, като се вземат предвид особеностите на светлината, която излъчват.
Макар зелените звезди да присъстват често във фантастичните произведения, WD J1330+6435 е първият документиран реален пример за бяло джудже с подобен цвят. Според Холандс откритието показва, че действителните явления във Вселената понякога могат да бъдат също толкова необичайни, колкото и тези, представени в научната фантастика.
