Останките на тийнейджър от каменната ера са открити в наклонен гроб в Бавария
Понякога тъмно обезцветяване на почвата е достатъчно, за да отвори прозорец към един отдавна забравен свят. В долнобаварското село Гроскьолнбах (окръг Динголфинг-Ландау) точно такава следа доведе до откритие, което поставя нови въпроси пред археолозите: в яма те откриха останките на човек, живял преди около 7000 години, пише Euronews.
Но не само голямата възраст на находката я прави забележителна. Преди всичко това е необичайната позиция на скелета: за разлика от погребенията, които са били обичайни по онова време, тялото лежи в поразителна, извита поза. Състоянието на шийния отдел на гръбначния стълб също озадачава изследователите.
Откритието е направено по време на археологически проучвания в бъдещата зона за развитие Steigäcker IV. Екипът по разкопките е изследвал обекта в продължение на пет седмици, когато това, което първоначално е изглеждало като невзрачна промяна в цвета на почвата, се е оказало яма, съдържаща човешки кости.
За областния археолог д-р Флориан Айбл необичайният е преди всичко видът на погребението. Хората от културата на линейната керамика (Linienbandkeramik), една от най-ранните земеделски култури в Централна Европа, често са погребвали мъртвите си в клекнали гробове. Покойните са били полагани настрани с прибрани крака, в поза, наподобяваща спящ човек.
В Гроскьолнбах обаче картината е различна: десният крак на починалия е бил изключително рязко свит нагоре, докато левият е бил извит навън под ъгъл. Тази поза ясно се отклонява от обичайните погребални практики.
Самата яма също повдига въпроси. Дъното ѝ е било неравно и наклонено. Според археолога тялото може да се е подхлъзнало надолу по склона, след като е било погребано. Следователно отделни кости може да са се изместили или да са били притиснати в меката глина.
Дали необичайната поза е била умишлена? Или е възникнала само поради условията в гроба?
Едно е ясно от първоначалните прегледи: починалият е бил юноша, както показват растежните плочки по костите, които все още не са били напълно сраснали.
Костите могат да дадат индикации и за заболявания, наранявания и физическо натоварване. Експертите в момента обръщат особено внимание на шийния отдел на гръбначния стълб, където може да се наблюдава изразена деформация. Дали това се дължи на заболяване или физическа особеност по време на живота, или е възникнало само поради позицията в гроба и след смъртта, все още не е ясно.
Очаква се подробен антропологичен анализ да предостави допълнителни насоки.
Скелетът не е единствената забележителна находка на обекта. Разкопките разкриват обширен селищен ландшафт от културата на линейната керамика. Тази култура се е появила през VI хилядолетие пр.н.е. и бележи разпространението на първия земеделски начин на живот в големи части от Централна Европа.
След пет седмици разкопки археолозите са документирали около 150 обекта. В земята могат да се видят следи от три големи къщи, въпреки че е вероятно най-много две от тях да са стояли едновременно.
Особено показателни са няколко запазени огнища и зони за готвене, включително куполовидни глинени пещи, чиито подове са били изолирани с плътно утъпкани камъчета. Това е мястото, където се е готвила храна, се е обработвало зърно и по всяка вероятност е била организирана важна част от обществения живот.
Открити са и шлифовъчни плочи. Според археолозите камъкът, използван за тях, може да е дошъл от райони отвъд Дунав или от Баварската гора. Ако този произход бъде потвърден, находките биха показали, че дори ранните земеделци са набавяли и транспортирали материали на значителни разстояния.
Мястото на разкопките не е отворено за обществеността. Скелетът вече е напълно възстановен и отнесен в областния археологически отдел за по-нататъшно изследване. Там костите ще бъдат антропологично изследвани. Едва тогава ще може да се каже по-подробно какви следи е оставил животът на този млад човек и кои въпроси може никога да не получат отговор.
След като научните проучвания приключат, областната археологическа служба възнамерява да сподели допълнителни открития.
Дотогава Гроскьолнбах остава място, където почвата разкрива не само следите от древно селище, но и историята на човек, чието последно място за почивка все още е загадка дори след седем хилядолетия.
