Едно от най-големите политически умения на президента Доналд Тръмп е способността му да подчинява партията си на собствената си воля. След изборите през 2024 г. той засили това влияние, като обяви, че „съкрушителната“ му победа му дава „безпрецедентен и мощен мандат“, пише в свой анализ журналистът от CNN Аарон Блейк.

Резултатите обаче не показват това, но Републиканската партия прие твърдението без възражения. Някои законодатели дори заявиха, че трябва да се превърнат в изпълнители на програмата на Тръмп. („Каквато и да е тя, трябва да я приемем — всичко, до последната дума“, казва преди време конгресменът Трой Нелс от Тексас.)

Това обаче може да не е най-разумната стратегия за републиканците, които искат да запазят местата си на междинните избори през 2026 г.

Тръмп използва тази широка свобода, за да казва почти всичко, което пожелае, и да прокарва политики, които американците ясно не одобряват — последният пример е с войната м Близкия изток.

Сякаш не го интересува, че действията му могат да провалят шансовете на Републиканската партия след по-малко от седем месеца — защото Конгресът не заема особено място в представата му за властта. Републиканците вероятно трябва да се съобразят с това, допълва в статията Блейк.

Непредсказуемото поведение на Тръмп

Тръмп винаги е водил делата по свой начин — самият той някога го нарече „модерен президентски стил“. Както отбелязва журналистът Питър Бейкър от „Ню Йорк Таймс“, последното поведение на президента е „ускорило дебата дали той е хитро пресметлив или просто напълно неадекватен“.

Войната с Иран е показателен пример. Тръмп я започна, без да изгради последователна аргументация пред американското общество. Целите на операцията често се променят, а самият той изглежда не е запознат с основни детайли.

Той заплаши Иран с действия, наподобяващи военни престъпления, пише още Блейк, и дори предупреди миналата седмица, че „цяла цивилизация ще загине тази нощ“ — преди впоследствие да се откаже от подобен ход.

В едно от посланията си на Великден Тръмп заяви: „Отворете проклетия проток, вие луди копел*та, или ще живеете в ада — само гледайте! Слава на Аллах.“

Той също така задълбочи конфликта си с популярния и роден в САЩ папа Лъв XIV заради войната. Като част от това дори публикува привидно богохулно изображение, генерирано с изкуствен интелект, на което се представя като Исус Христос. След критики, включително от негови съюзници, Тръмп изтри публикацията и странно заяви, че мислел, че изображението го показва като лекар — твърдение, което се превърна в обект на подигравки в социалните мрежи. Но това далеч не е изолиран случай.

Поведението на Тръмп продължава да преминава граници. През последните месеци той публикува и крайно безчувствени коментари след смъртта на двама свои опоненти: холивудския режисьор Роб Райнър (намеквайки, че жертвата всъщност е починала от „синдром на омраза към Тръмп“) и бившия директор на ФБР Робърт Мълър („Добре, радвам се, че е мъртъв“).

Президентът прекара и началото на 2026 г. в публичен, но неуспешен опит да поеме контрол над Гренландия — идея, която мнозина първоначално възприеха като шега.

Последните събития накараха дори бивши негови съюзници — като Маржъри Тейлър Грийн, Кандис Оуенс, Алекс Джоунс, както и бивши служители от първата му администрация Тай Коб и Стефани Гришам — да предупредят, че президентът се държи неадекватно. Някои от тях дори споменават малко вероятния вариант за отстраняването му чрез 25-ата поправка.

Изглежда, че и мнозинството американци забелязват това поведение. Според проучване на Ройтерс/Ипсос 61% от анкетираните — включително 3 от 10 републиканци — смятат, че Тръмп е „станал непредсказуем с възрастта“. Други проучвания също показват нарастващи съмнения относно умствената му форма, макар и не в същата степен, както при бившия президент Джо Байдън преди няколко години.

И не става дума само за крайно поведение — голяма част от действията му са и непопулярни.

Ако републиканците, скептични към войната с Иран, са очаквали Тръмп да отстъпи заради растящите цени на горивата и спадащата подкрепа, вероятно трябва да помислят отново. В понеделник САЩ започнаха блокада на ирански пристанища.

И макар че скоро може да има нов кръг мирни преговори между САЩ и Иран, Тръмп ясно даде да се разбере още преди разговорите миналия уикенд, че няма намерение да се отказва от военната линия.

 „Нашата велика армия се подготвя и си почива, очаквайки всъщност следващото си завоевание“, заяви той, без да уточни какво има предвид.

Той нееднократно е намеквал и за насилствена смяна на режима в Куба, заявявайки, че може да „прави каквото си поиска“ с острова. Ако това се случи, това би било трето „завоевание“ само за няколко месеца през 2026 г., след като САЩ свалиха и заловиха венецуелския президент Николас Мадуро през януари.

Това се вписва в по-широк модел на поведение. Почти всички ключови политики на Тръмп се оказват предвидимо непопулярни. Войната с Иран е имала ниска обществена подкрепа още преди началото си, както и митата му, мащабният му законодателен пакет, помилванията на обвиняеми от 6 януари 2021 г. и редица осъдени за измами.

Дори когато дадени политики първоначално получават известна подкрепа, начинът, по който администрацията ги прилага, често ги прави още по-непопулярни. Това важи особено за съкращенията по линия на т.нар. Министерство за правителствена ефективност (DOGE) и за строгата кампания по депортиране.

Междувременно напрежението около Иран продължава да расте, като САЩ вече наложиха военноморска блокада на ирански пристанища след провал на преговорите, което допълнително изостря конфликта и влияе върху глобалните пазари.

Строгите мерки на Тръмп срещу имиграцията — които мнозина американци отдавна смятаха за прекалено сурови — предизвикаха сериозна криза, след като двама протестиращи бяха убити от федерални агенти в Минеаполис през януари. Но признаците за подобно развитие се виждаха още месеци по-рано.

Какво следва за републиканците

Не е ясно дали Тръмп е изоставил републиканците преди изборите през 2026 г. — и има достатъчно причини да не го прави.

Ако демократите спечелят Камарата на представителите, те биха могли да започнат политически чувствителни разследвания срещу администрацията на Тръмп, използвайки правомощията си за призоваване на свидетели и документи. В същото време републиканците ще се стремят да запазят контрола върху Сената, за да могат да влияят върху евентуални назначения във Върховния съд.

Но Тръмп очевидно изглежда по-заинтересован да прави това, което иска в оставащото му време на поста, отколкото от политическите последици за партията му.

И дори републиканците да стигнат до извода, че президентът не действа в техен интерес, възможностите им да го ограничат са ограничени.

Някои от тях вече започват да защитават правомощията на Конгреса и да се противопоставят на отделни действия на администрацията. Например по въпроса за войната, част от републиканците намекват, че няма да подкрепят искания от администрацията пакет от 200 млрд. долара. Но това е далеч от реално ограничаване на способността на Тръмп да води войната.

И дори ако повече членове на партията възприемат позицията на Грийн, че Тръмп е загубил връзка с реалността, почти е немислимо достатъчно републиканци да подкрепят импийчмънт или използване на 25-ата поправка.

Показателно би било дали повече републиканци — особено тези, които се страхуват за политическото си бъдеще — ще започнат да се дистанцират по-ясно от Тръмп.

Рейтингите му достигат нови дъна, на места дори по-ниски, отколкото след 6 януари. Той е отчуждил голяма част от избирателите, които са го подкрепили през 2024 г. А демократите се представят по-добре от очакваното в междинни избори, включително в надпреварата за бившето място на Грийн миналата седмица, с по-големи разлики от всякога в ерата на Тръмп.

Измина почти десетилетие откакто сенатор Линдзи Греъм, днес негов съюзник, публикува прословутия си туит.

„Ако номинираме Тръмп, ще бъдем унищожени… и ще си го заслужаваме“, каза тогава републиканецът от Южна Каролина.

Пренесено към 2026 г., Републиканската партия се намира в трудна ситуация, която — както Линдзи Греъм беше предвидил — се е очаквала отдавна: президент, който е по-уверен от всякога да прави каквото си поиска, което често вреди на собствената му партия.

Все по-големият въпрос е дали републиканците изобщо могат да направят нещо по въпроса — или дори да убедят Тръмп да промени поведението си.