Ново проучване прогнозира близо 19 400 морски вятърни турбини, ако всички планирани енергийни проекти бъдат реализирани
Морските вятърни паркове могат да обхванат до 11 процента от площта на Северно море до 2050 година, ако всички планирани проекти за вятърна енергия бъдат реализирани. Това показва ново изследване на Университет Хериът-Уат.
Според анализа това би означавало увеличение с около 10 процента спрямо настоящото състояние през следващите 24 години.
"Нашият сценарии показва мащаба на вятърните паркове, ако всички държави в действителност построят това, което са планирали на този етап", коментира Саймън Уолдмън.
Той подчертава, че проучването не представлява прогноза за бъдещето, а модел, изграден върху настоящите национални планове.
"Важно е да се уточни, че не предсказваме как ще изглежда Северно море през 2050 г., а прогнозираме на база данните и националните амбиции, които наблюдаваме днес", предупреждава Уолдмън.
Анализът сочи, че до 2050 година в Северно море може да има около 19 400 вятърни турбини, включително вече съществуващите съоръжения.
Изследването обхваща както действащите морски вятърни паркове, така и националните проекти на седем държави с излаз на Северно море – Нидерландия, Белгия, Дания, Германия, Великобритания, Норвегия и Франция.
Учените са използвали и допълнителни хипотетични турбини, за да оценят как би изглеждала реализацията на всички обявени държавни цели за разширяване на капацитета.
Първоначалната цел на проекта е била да оцени екологичните последици от мащабното разширяване на морските вятърни паркове.
"Затова обновихме базата данни, където отразихме промените в плановете на правителствата", обяснява Уолдмън, отбелязвайки, че амбициите на държавите са нараснали значително през последните години.
Според прогнозите Великобритания ще запази лидерската си позиция в офшорната вятърна енергетика в Северно море до 2030 година с около 4200 работещи турбини.
Очаква се до 2050 година броят им да достигне около 6300. За същия период Германия може да увеличи турбините си до 4300, а Нидерландия – до 4200.
Най-голяма част от националната си морска зона за вятърни паркове ще използва Нидерландия, където до 2050 година около 19 процента от водите могат да бъдат заети от подобни съоръжения.
Следват Белгия с 18 процента, Дания с 15 процента, Германия с 14 процента, Великобритания с 9 процента, Норвегия с 8 процента и Франция със 7 процента.
Изследователите изчисляват, че действащите и планираните морски вятърни паркове могат да заемат приблизително 58 500 квадратни километра от Северно море до средата на века.
За целите на анализа са използвани данни за морската среда, енергийните стратегии на държавите, дълбочината на морското дъно, вятърните и вълновите условия, както и съществуващата инфраструктура.
"При разполагането на нашите прогнозирани бъдещи вятърни паркове се опитахме да избегнем корабните пътища, екологично защитените зони, съществуващите кабели и тръбопроводи по морското дъно и др., за да видим как мащабът на тези проекти ще работи на практика", допълва Уолдмън.
