Изкуственият интелект е само огледало. Бъдещето ще зависи от това какво човечеството ще избере да види в него.
Вчера имах възможността да присъствам на лекцията на Мо Гаудат по време на Green Transition Forum в София. За мен това не беше просто поредната среща със световноизвестен лектор.
Това беше среща с човек, когото от години приемам като свой ментор и вдъхновение. Човек, чиито книги, интервюта и идеи са ме карали неведнъж да спра, да се замисля и да погледна отвъд ежедневния шум на бизнеса, технологиите и новините.
За тези, които не го познават, Мо Гаудат е бивш главен бизнес директор на Google X – лабораторията, от която излизат някои от най-смелите технологични проекти на нашето време. Той е автор на световните бестселъри „Solve for Happy“ и „Scary Smart“ и създател на инициативата One Billion Happy, чиято амбиция е да помогне на един милиард души да живеят по-щастливо.
След личната трагедия със загубата на своя син Али той посвещава живота си на търсенето на отговори за щастието, смисъла и бъдещето на човечеството – теми, които днес звучат по-актуално от всякога.
Но това, което го прави различен, не са титлите. Това е способността му да говори за бъдещето през призмата на човека.
Човек, който не говори само за технологии, а за човека. Не само за изкуствения интелект, а за душата. Не само за технологиите, а за ценностите. Не само за бъдещето, а за избора какво бъдеще искаме да създадем.
И може би най-важното – човек, който задава въпроси, от които не можем да избягаме.
Отидох да слушам лекция за бъдещето. Тръгнах си с размисъл за човечеството.
Изкуственият интелект не е нито добър, нито лош
Една от идеите, които най-силно останаха в съзнанието ми, беше колко често задаваме грешния въпрос.
Страхуваме се от изкуствения интелект. Питаме се дали няма да стане по-умен от нас. Дали няма да вземе работата ни. Дали няма да се обърне срещу човечеството.
Според Мо Гаудат това не е най-важният въпрос. Защото изкуственият интелект сам по себе си не е зъл. Той няма его. Няма алчност. Няма омраза. Няма намерения.
Той е огледало. И усилвател. Той увеличава това, с което го захранваме.
Ако го обучаваме със знание, състрадание, етика и желание да подобряваме живота на хората, той ще усилва именно тези качества.
Но ако го захранваме с алчност, манипулация, стремеж към контрол и безкрайна гонитба за пари, той ще увеличава и тях.
Затова си тръгнах с усещането, че големият въпрос не е какъв ще бъде изкуственият интелект. Големият въпрос е какви ще бъдем ние. Защото бъдещето на технологиите зависи много повече от човешките ценности, отколкото от самите технологии.
Децата ни показват кои сме всъщност
Друга идея, която силно резонира в мен, беше свързана с човешката природа. Мо Гаудат вярва, че човекът по природа е добър.
Колкото повече мисля за това, толкова повече съм склонна да се съглася. Достатъчно е да наблюдаваме едно дете. Децата обичат естествено. Доверяват се естествено. Любопитни са естествено. Искат да откриват, да играят и да създават. Те не се раждат с омраза. Не се раждат алчни. Не се раждат разделени.
После идват средата, страховете, системите, заучените модели и всички онези механизми, които постепенно започват да оформят начина, по който гледаме на света.
Често не ставаме това, което сме. Ставаме това, което сме научени да бъдем и което ни учи системата. И правим това, което обществото е приело за норма. Не живеем собствения си живот. Живеем живота, който някой друг е начертал като правилен – да учиш, да работиш, да гониш успех, статус и сигурност. И толкова сме свикнали с този модел, че рядко спираме да си зададем един прост въпрос: това наистина ли е моят живот или животът, който съм научена да живея?
И може би именно тук се крие едно от най-големите предизвикателства на бъдещето. Не просто да създадем по-умен изкуствен интелект. А да съхраним човешката си природа. Да не изгубим способността си да обичаме. Да не изгубим състраданието. Да не изгубим човешкото в себе си. Да намерим собствения си глас и да заживеем живота, който мечтаем да живеем.
Как да мислим няколко стъпки напред?
Много силно ми въздейства и начинът, по който Мо Гаудат говори за бъдещето.
Светът вече не се движи линейно. Промените не идват за десетилетия. Понякога идват за месеци. Понякога за седмици. Понякога за денонощие.
Технологиите се развиват с експоненциално с темпове, които човечеството никога не е виждало. Това означава, че трябва да развием нов тип мислене.
Agile мислене.
Адаптивно мислене. Не само в бизнеса. В живота. Да не се вкопчваме в един сценарий. Да сме готови да учим. Да се адаптираме. Да променяме посоката, когато реалността го изисква.
Според Мо успешни няма да бъдат най-силните, най-богатите или най-големите. Успешни ще бъдат най-адаптивните. Тези, които умеят да учат и да се променят по-бързо, отколкото светът се променя. Тези, които ще могат да виждат няколко хода напред и да се променят веднага, защото светът ще се променя постоянно.
Утопията е възможна
Една от най-провокативните идеи на Мо Гаудат е, че бъдещето може да бъде много по-добро, отколкото си представяме.
Свикнали сме да слушаме прогнози за кризи, конфликти и заплахи. Но какво ще стане, ако използваме технологиите правилно? Какво ще стане, ако изкуственият интелект освободи хората от огромна част от рутинната работа? Какво ще стане, ако машините поемат повтаряемите задачи? Какво ще стане, ако получим най-ценния ресурс – времето?
Време за творчество. Време за образование. Време за семейството. Време за приятелите. Време за смисъл.
Време за живот.
Тогава може би няма да говорим за свят, в който хората са заменени от машините. А за свят, в който хората най-накрая могат да бъдат това, което винаги са искали да бъдат.
Творци. Създатели. Изследователи. Мечтатели. Хора.
Мързеливи или щастливи?
И тук стигам до въпроса зададен по време на презентацията, който продължава да звучи в съзнанието ми и сега.
Ако един ден машините вършат по-голямата част от работата вместо нас, какво ще направим със свободата си?
Ще станем ли мързеливи? Или ще станем по-щастливи? Ще потънем ли в безкрайно потребление и развлечения? Или ще открием нов смисъл? Ще започнем ли да творим повече? Да учим повече? Да прекарваме повече време с хората, които обичаме? Да бъдем по-добри родители? По-добри приятели?
По-добри хора?
Това е въпросът, който Мо Гаудат поставя пред човечеството. И посланието което отправя: какво и да правите нека е етично. И аз ще се сългася, че това е един от най-важните въпроси на нашето време.
Какво означава да бъдеш милионер на щастието?
Разговорът естествено стигна и до темата, която стои в центъра на философията на Мо Гаудат.
Щастието.
Чрез инициативата си One Billion Happy той си поставя цел, която звучи почти невъзможно – да помогне на един милиард души да бъдат по-щастливи.
И тук се появява още един въпрос. Какво всъщност означава да бъдеш богат?
Днес светът измерва успеха в пари. В позиции. В активи. Във влияние.
Но каква е ползата да имаш милиони, ако не можеш да изпиташ радост? Каква е ползата да имаш власт, ако не можеш да бъдеш спокоен? Каква е ползата да бъдеш успешен, ако не си щастлив?
Може би истинското богатство на бъдещето няма да се измерва в банкови сметки. А в смисъл. В отношения. В благодарност. В способността да обичаш. В способността да бъдеш щастлив.
Може би истинските милионери на бъдещето няма да бъдат милионерите на парите. А милионерите на щастието.
Най-важният урок
Когато напуснах залата след лекцията, не си тръгнах с усещането, че съм чула прогноза за бъдещето. Тръгнах си с усещането, че бъдещето още не е написано.
Изкуственият интелект ще бъде това, което ние го направим. Обществото ще бъде това, което изберем да изградим. А човечеството ще бъде отражение на ценностите, които оставим на следващото поколение.
Може би затова най-важното послание на Мо Гаудат не е технологично. То е човешко.
Да не забравяме кои сме. Да не губим способността си да обичаме. Да не позволяваме алгоритмите да заменят сърцето. И да помним, че колкото по-умен става светът около нас, толкова по-важно става да останем хора.
А големият въпрос на бъдещето няма да бъде дали машините ще станат по-умни от нас. Те ще са. А дали ние ще останем достатъчно мъдри, за да използваме тази сила за добро.
Автор: Роси МакКий
Предприемач и общественик, инициатор на редица проекти и каузи, посветени на младите хора, образованието и развитието на човешкия потенциал. Тя вярва, че най-ценната инвестиция е тази в хората и че истинското наследство на всеки от нас е не това, което притежава, а това, което оставя след себе си.
