„Американският президент първоначално прие позицията на ливанските власти преговорите с тях да бъдат отделени от тези с Иран. Но сега Тръмп свързва двата конфликта. Това той направи, когато спря приготвяната офанзива от Бенямин Нетаняху срещу бастиона на Хизбула в Южен Бейрут. В момента има разминаване между ливанското правителство и американското“, аргументира се експертът по Близък изток
Хизбула никога не е била страна в тези споразумения, подписвани между Ливан и Израел през годините. Самите преговори и нещата, които се подписват в тях, могат да бъдат разбрани правилно само ако се има предвид и ролята на Иран в тях. Това заяви пред ТАРАЛЕЖ експертът по Близък изток Мохамед Халаф, подчертавайки влиянието, което Техеран има върху проиранската групировка в Ливан.
Според експерта Хизбула не е съгласна на тези преговори между Израел и Ливан, но този, който решава този въпрос, не е проиранската групировка, а именно режимът в Техеран.
Халаф обърна изрично внимание върху ролята на САЩ като основен инициатор и посредник на преговорите между Израел и Ливан. По думите му, „има двойственост в позицията на Доналд Тръмп“.
„Американският президент първоначално прие позицията на ливанските власти преговорите с тях да бъдат отделени от тези с Иран. Но сега Тръмп свързва двата конфликта. Това той направи, когато спря приготвяната офанзива от Бенямин Нетаняху срещу бастиона на Хизбула в Южен Бейрут. В момента има разминаване между ливанското правителство и американското“, аргументира се експертът.
По думите му фактът, че американският президент е спрял израелската офанизва означава, че Тръмп се е съгласил с Техеран да продължат преговорите, а това е „победа за Иран“. Това е така, обяснява Халаф, понеже уговорката между американския президент и израелския премиер е била да не се обвързват преговорите между Ливан и Израел с тези между САЩ и Иран.
Самите преговори между Израел и Ливан са били трудни, като Халаф открехна някои детайли спрямо тяхното случване. Той се позова на думите на ливанския президент Жозеф Аун, според когото е имало много несъгласия между двете делегации, които са правили преговорите между тях безрезултатни. Но тогава намесата като посредник на Държавния секретар Марко Рубио е оказала ползотворен ефект и е успяла да преодолее някои от тези различия.
Мохамед Халаф обаче уточни, че не се ангажира да заяви, че това удължаване на примирието между Ливан и Израел ще издържи дълго.
Коментирайки естеството на самото споразумение, експертът обърна внимание на определени точки от него, които изискват „демонтиране на всички въоръжени групи в Ливан – Хизбула, Амал и палестинските организации“. Ключовата разлика спрямо тези стандартни положения в преговорите между Тел Авив и Бейрут е това, че след войната с Израел Хизбула е отслабена, добави Халаф.
Той коментира и текущите преговори между Иран и САЩ, за които каза, че не е оптимист.
„Войната на Израел и САЩ отвхориха определени възможности, но режимът в Иран още е там: той не се е разпаднал. Но ситуацията му е сложна – държавата е слаба, легитимността на управлението е ерозирала“, коментира Халаф.
Въпреки това, там в момента е налице „система, която се базира върху централната сигурност, която е доста устойчива в отказването на всичко, което се предлага в преговорите“, продължи експертът като добави, че „в Техеран има много малка група от трима – четирима човека, които вземат решенията“. За това свидетелствал и Началникът на генералния щаб на Пакистан Асим Мунир, когато е посетил страната.
Като основна пречка за прогрес в преговорите между САЩ и Иран Халаф посочи това, че двете страни си нямат доверие. Допълнителна обструкация е и това, че „Иран никога няма да се откаже от ядрената си програма и обогатяването на уран, особено от този уран, който е обогатен на 60%“. Експертът посочи, че остава да разберем дали Техеран би се съгласил да се лиши от високообогатения уран, изпращайки го в трета страна, посочвайки примера от 2015-та г. с Русия, но направи уговорката, че в случая говорим за много по-голямо количество от този материал.
„Единствената гаранция за съществуването на режима в Иран е ядреното оръжие“, заключава Халаф.
Наред с липсата на доверие и нежеланието на Иран да се откаже от ядрената си програма, като следваща спънка пред преговорите между Техеран и Вашингтон е подкрепата, която режимът оказва на своите проксита в региона, казва още Халаф. „Те държат на Хизбула в Ливан, например, но не само“, аргументира се той.
Настойчивостта на Иран да съхрани и балистичната си програма също създава проблеми в преговорите, стана ясно още от думите на Халаф.
В заключение той обобщи разминаването на позициите между САЩ и Иран като посочи, че в преговорите Доналд Тръмп иска капитулация от режима, докато той функционира на базата на завета на Али Хаменей, според когото най-важното е да се запази управлението на този режим.
