Мартин Атанасов пред ТАРАЛЕЖ: Едно и също лекарство се купува за 15 хил. евро в една болница и за 8,700 в друга

Авторът на платформите „Диагноза България" и "Черна писта" Мартин Атанасов даде специално интервю за Таралеж, в което навлиза в детайли относно скандалните разкрития, които проектът му поставя на масата. Данните са категорични - аномалии има, нещо, които е "обществена тайна" от години, но сега всичко е налице черно на бяло в цифри. В платформата се сравняват държавни, общински и частни болници. 

Господин Атанасов, какво точно представлява платформата „Диагноза България" и как събирахте и оформяхте информацията?

„Диагноза България" е независима гражданска платформа, която за първи път събира на едно място официалните данни за болниците у нас — колко и за какво харчат държавните и общинските, на какви цени купуват лекарствата си всички болници, как възлагат обществените си поръчки, какви заплати плащат и какво отчитат пред Здравната каса. Всичко това го имаше и досега, но пръснато в стотици отчети и регистри, които никой обикновен човек не може да съпостави.

Как я направих: с над 3 милиона реда изцяло официална информация — от Министерството на здравеопазването, от Здравната каса, от регистъра на обществените поръчки и по Закона за достъп до обществена информация. Изчистих я, подредих я и — най-важното — сравних всяка болница не с всички подред, а със сходните на нея, от същия тип и размер. Там, където едно число се отклонява драстично, платформата го маркира като „аномалия". Държа да подчертая: аномалията не е обвинение, а сигнал — че точно тук си струва да се погледне по-внимателно. И зад всяко число стои реален документ.

Какви бяха най-големите предизвикателства, докато постигнете финалния резултат?

Най-голямото беше самата разпръснатост на данните — да ги събереш от десетки места и различни формати и да ги приведеш в съпоставим вид. Това отне между 7 и 10 месеца работа, голяма част сам, вечер и през почивните дни.

Второто предизвикателство беше качеството на данните. Особено при скъпоструващите лекарства например информацията е толкова лоша и замърсена, че под 18% от нея изобщо може да бъде анализирана. При персонала пък институциите ми дадоха обобщена справка вместо реалните отчети на болниците — затова числата за заплатите излизат по-ниски от истинските, но това се дължи на данните, които получих, не на анализа.

И третото — платформата трябваше да е защитима. Не исках да размахвам пръст, а всяко отклонение да устои пред експерт и одитор. Затова цялата методология е публична и всяка болница се мери със свои аналози, за да няма изкривяване от мащаба.

Сега вече от държавата искат да участват и да си сътрудничите. Оптимист ли сте и защо?

Внимателен оптимист съм. Добър знак е, че след „Диагноза България" Министерството само се обърна към мен и започваме съвместна работа — това е точно смисълът на проекта. Аз никога не съм искал да изложа някого, а институциите сами да си свършат работата.

Но да съм честен — оптимизмът ми е обвързан с резултати. Една среща или снимка не значи нищо; значение има дали ще последват реални действия: проверки, обяснения там, където ги има, и отговорност там, където липсват. Ще съдя по делата. А оставам оптимист, защото алтернативата — мълчанието — е по-лоша, и защото данните вече са навън.

Кои са трите най-открояващи се проблема в здравеопазването, които осветлихте с платформата?

Първо, лекарствата. Едно и също скъпо лекарство една болница го купува за около 15 хиляди евро ( приблизително 30 000 лева), а друга — за 8,700 (или 17 000лева), при това за една единица. А за цяла категория скъпоструващи лекарства у нас изобщо няма определена пределна цена — тоест никой не контролира докъде може да стигне тя.

Второ, обществените поръчки. Виждаме поръчки без никаква конкуренция, с един-единствен кандидат, надути чрез анекси бюджети и разходи за външни и консултантски услуги, които са в пъти по-високи от тези на сходни болници. Зад това често стоят договори, които просто не са изгодни за самото лечебно заведение.

Трето, отчитането пред Здравната каса. Малки болници отчитат необичайно голям брой тежки и скъпи операции — повече, отколкото логично би поела една такава болница — а на места личи и „надписване", тоест отчитане на по-тежки случаи от реалните.

И върху всичко това стои един горчив парадокс: докато толкова пари изтичат неефективно, за заплатите на медицинските сестри уж „няма пари". Пак повтарям — това са сигнали, които заслужават обяснение, а не присъди.

Спомняме си ясно и първия Ви проект „Черна писта". Какво се промени след него в контекста на ужаса по пътищата?

Ще бъда честен: „Черна писта" не спря войната по пътищата, но я показа. Направи видим истинския ѝ мащаб — нещо, което дълго се губеше в сухи числа и отчети.

И точно това се оказа най-големият ефект — тя събуди институциите. По-малко от два месеца по-късно Министерството на вътрешните работи направи своя интерактивна карта на катастрофите, а държавната агенция за безопасност на движението пусна карта за състоянието на пътищата. Когато проблемът стане видим за всички, вече е много по-трудно да бъде подминат. Промяната е тази: от мълчание към открит разговор. А той е предпоставката за всичко останало.

Няма как да не засегнем скандала с отмененото участие в БТВ. С какво чувство останахте и какво бихте казали очи в очи на „гейткийпърите" у нас?

Останах по-скоро с разочарование, отколкото с обида. И то не защото не ме пуснаха в ефир — никоя медия не ми дължи това и си е нейно право да избира гостите. А защото по този начин беше спрян един разговор за стотици милиони левове обществени пари, за болници и лекарства, които засягат всички. Самият директор на новините потвърди публично, че забраната е негово лично решение. И тук е разликата: едно е редакционно решение, съвсем друго — лична забрана.

А очи в очи на „гейткийпърите" бих казал просто това: вашата работа не е да решавате какво хората имат право да знаят, а да ги информирате. Може да не ви допадам лично — нямам проблем с това. Но не позволявайте личната неприязън да зарови тема, която засяга всеки пациент, лекар и данъкоплатец. Колкото по-голяма и по-гледана е трибуната ви, толкова по-голяма е отговорността ви. И най-важното — заглушаването на една тема не я кара да изчезне. Само кара хората да ви вярват по-малко.  

Оттук накъде? Какъв е следващият обществен проект, по който бихте искали да работите?

Засега нямам конкретен следващ проект наум. Но у нас определено не липсват области, които имат нужда от данни, факти и яснота. А веднъж щом видиш един проблем ясно, вече нямаш основание да го подминеш със спокойна съвест. Така че, ако някъде числата могат да внесат светлина, с радост бих се захванал.

За момента обаче фокусът ми е да доведа „Диагноза България" докрай — сигналите да доведат до реални отговори, а не просто да са красива карта с точки. Това за мен е истинската задача.