Експерти обясняват защо рекламите изглеждат подозрително точни и какво всъщност стои зад тях
Подслушват ли ни телефоните? Този въпрос от години поражда съмнения сред потребителите. Споменавате определена марка кафе в разговор, а малко по-късно реклама на същия продукт се появява в социалните мрежи. Макар подобно съвпадение да изглежда като доказателство за подслушване, наличните данни сочат друго, пише H1.
Според специалисти по киберсигурност техническите характеристики на устройствата и наличните доказателства не подкрепят теорията за масово подслушване чрез микрофоните на смартфоните. При анализ на над 17 000 приложения за Android не са открити данни за скрито аудиозаписване или неоторизирано активиране на микрофона.
Една от основните пречки пред подобна практика е техническа. Непрекъснатото предаване на аудио би изисквало около 130 мегабайта данни дневно за всеки потребител. Ако това се извършваше в глобален мащаб, увеличеното потребление на мобилни данни и по-бързото изтощаване на батериите лесно биха били установени при технически анализи.
От своя страна Apple, Google и Meta категорично отричат да използват информация от микрофоните на устройствата за таргетиране на реклами. Дори при съдебното споразумение по случая с неволно активирани записи на Siri, документите по делото показват, че аудиоданните не са били използвани за изграждане на рекламни профили или предоставяни на трети страни.
Според експерти реалността може да се окаже дори по-притеснителна от идеята за подслушване. Вместо да слушат разговорите ни, съвременните алгоритми анализират дигиталното ни поведение с такава точност, че подобен подход не е необходим.
Днешните рекламни системи изграждат подробни потребителски профили въз основа на множество данни - местоположение, история на онлайн активността, предишни покупки и социални контакти. Ако например прекарате време с приятел, който наскоро е посетил определена туристическа дестинация, системите за проследяване могат да отчетат, че устройствата ви са били на едно и също място.
На базата на подобни съвпадения рекламните платформи могат да направят извод за връзка между двама потребители и да насочат към тях сходно рекламно съдържание. Това често създава впечатление за подслушване, но всъщност е резултат от анализа на големи масиви от данни.
За да обяснят защо подобни убеждения са толкова разпространени, психолозите посочват т.нар. илюзия за честотата, известна още като феномена Баадер-Майнхоф. Всеки ден хората са изложени на огромен брой реклами, без дори да ги регистрират съзнателно. След като обаче чуят или споменат определен продукт, вниманието им започва неволно да го откроява. Така следващата реклама на същия продукт създава усещането за необичайно съвпадение.
Това обаче не означава, че маркетинговият сектор никога не е експериментирал с технологии, свързани със звук. Макар телефоните да не записват лични разговори с рекламна цел, през годините са били тествани различни форми на аудио наблюдение.
Някои мобилни игри например изискват достъп до микрофона, за да разпознават определени звукови сигнали, излъчвани в телевизионни реклами, а не човешка реч. По този начин рекламодателите могат да синхронизират рекламните послания и да показват свързани реклами на телефона на потребителя по време на телевизионно излъчване.
Подобни опасения възникнаха и след появата на презентационни материали на Cox Media Group, в които се описва софтуер за активно слушане, способен да анализира околния звук чрез смарт устройства. Разкритията предизвикаха обществена реакция, а Google и Meta публично заявиха, че нямат връзка със софтуера и отрекоха той да е интегриран в техните платформи.
Според експерти обаче фокусът върху микрофона на телефона отклонява вниманието от по-съществения проблем - личната неприкосновеност. Компаниите за търговия с данни разполагат с подробни потребителски профили, изградени въз основа на активността на екрана, предоставените разрешения за приложения и различни технологии за проследяване.
Изследователи в областта на киберсигурността дори са установявали случаи, при които приложения тайно са създавали записи на действията на екрана във фонов режим. Подобна практика представлява сериозно нарушение на поверителността и не изисква използването на аудиоданни.
Затова, както отбелязват авторите, технологичните компании нямат нужда да подслушват разговорите на потребителите - те вече разполагат с огромно количество информация, събрана от тяхното дигитално поведение.
