С този успех Китай се нареди в клуба на САЩ и Русия – единствените други държави с пълноценна трикомпонентна ядрена защита
Китай официално завърши изграждането на своята „ядрена триада“ чрез провеждането на успешно изпитание в открито море над Тихия океан на стратегическа междуконтинентална балистична ракета, изстреляна от атомна подводница (SLBM). Оръжието, оборудвано с учебна (макетна) ядрена глава, порази с висока точност предварително определената мишена.
Макар че Пекин притежава наземни ядрени оръжия от десетилетия – като първият успешен тест на сухопътна ракета с голям обсег е извършен още през далечната 1980 г. – настоящият опит бележи историческа и критична промяна във военната стратегия на страната. За първи път в историята си Китай демонстрира подводна мощ извън своите сигурни и скрити вътрешни води (като Бохайския залив), провеждайки изстрелване в условия на реално бойно патрулиране в международни води.
Военните експерти предполагат, че при теста е използван модел от серията JL-2 или най-новата модификация JL-3, която притежава прогнозен обсег между 7200 и над 10 000 километра. Именно тези технически параметри предизвикаха тревога в САЩ и редица държави от Азия.
Благодарение на огромния обсег на новата ракета, китайските атомни подводници вече не се налага да пресичат силно охраняваната „Първа островна верига“ (близо до Тайван и Япония), които са наситени с разположени от американците и техните партньори сензори, за да доближат американското крайбрежие, което преди ги правеше лесна мишена за чуждите радари. Сега те могат да останат в сигурните и защитени от китайската армия води (например в Южнокитайско море) и пак да държат под постоянен прицел континенталната част на САЩ и техните съюзници.
Основната причина за безпокойството на международната общност се крие в самата същност на морския стълб на ядрената триада. Тъй като тези огромни подводници, задвижвани от ядрени реактори, оперират скрито дълбоко под водата, тяхното местоположение не може да бъде предвидено, а сателитите не могат да засекат подготовката за изстрелване, както се случва при сухопътните силози или мобилните камиони. Разбира се, остава традиционният проблем на Китай с това, че неговите атомни подводници са значително по-шумни от американските и руските (оттук и по-лесни за засичане).
Това дава на Пекин гарантиран капацитет за нанасяне на опустошителен втори удар (ядрен контраудар). Дори ако потенциален враг успее да извърши изненадваща първа атака и да унищожи наземните ракети на Китай (като изстрелваната от земя DF-41) и стратегическите му бомбардировачи (като H-6N), скритите в океана подводници ще оцелеят, за да отвърнат на удара. С този успех Китай се нареди в клуба на САЩ и Русия – единствените други държави с пълноценна трикомпонентна ядрена защита.
Допълнителен шок за света предизвика начинът, по който беше проведена операцията. Китай наруши стандартните международни протоколи, като демонстрира пълна непрозрачност и предупреди държави като САЩ и Япония едва няколко часа преди самото изстрелване. Държави от региона като Япония, Австралия и Нова Зеландия реагираха веднага, определяйки действията на Пекин като „дестабилизиращи“ и директна заплаха за регионалната сигурност.
Въпреки че Министерството на отбраната на Китай официално обяви, че изстрелването е просто част от рутинната ежегодна програма за военна подготовка и не е насочено срещу конкретна нация, анализаторите са единодушни, че под ръководството на Си Дзинпин Китай извършва най-бързото разширяване на ядрен арсенал в света.
Този тест извежда геополитическото съперничество в Пасифика на съвършено ново, по-опасно ниво и засилва сериозно рисковете от неконтролируема надпревара във въоръжаването и пълна милитаризация на Тихия океан, тъй като принуждава съседните демократични държави да ускорят собствените си програми за отбрана.
