Проучване сред 18 500 служители установява връзка между високото работно натоварване, ограничения контрол върху работата и риска от преждевременна смърт
Продължителното работно време може да създава предпоставки за кариерно развитие, но крие и рискове за здравето. Проучване сред 18 500 служители в Германия, Италия и САЩ показва, че най-застрашени от смърт вследствие на сърдечносъдови заболявания са хората с много голямо работно натоварване и ограничена възможност да вземат самостоятелни решения.
Участниците в изследването са проследявани средно 24 години, като за този период са регистрирани 842 смъртни случая. Още през 50-те години на миналия век е установено, че дългите работни часове повишават риска от инфаркт и инсулт. По онова време явлението получава названието „болестта на мениджъра“. Мъжете, особено тези на ръководни постове, работели изключително много, били подложени на постоянен стрес и понякога умирали внезапно от инфаркт. Това състояние става известно като „смъртта на мениджъра“.
През 60-те и 70-те години на миналия век изследванията показват, че опасността от инфаркт и други здравословни проблеми зависи не само от обема на работата, но и от условията на труд. Сред рисковите фактори са липсата на признание от страна на ръководителя, тормозът от колеги, несигурността при временните трудови договори, постоянните опасения от загуба на работата и затрудненията в овладяването на стреса на работното място.
До сходни заключения стигат и мащабни проучвания във Финландия и Франция. Те потвърждават резултатите от новото изследване, според които комбинацията от високо работно натоварване и ограничена свобода за вземане на решения, наричана „работно напрежение“, има неблагоприятно въздействие върху сърцето и кръвоносните съдове.
„От десетилетия е известно, че работното напрежение уврежда сърцето и кръвоносните съдове. Новото е, че стресът, породен от работата, очевидно може да остави последствия дори след пенсионирането“, обяснява Карл-Хайнц Ладвиг, професор по психосоматична медицина в Техническия университет в Мюнхен.
Според резултатите от изследването повишеният риск от сърдечносъдови заболявания се запазва и след навършване на 65 години. Това наподобява ситуацията при пушачите, при които опасността от рак на белия дроб остава по-висока години след отказа от цигарите. По същия начин хората, преживявали продължителен стрес на работното място, могат да изпитват последиците от него и след края на професионалния си път.
Ладвиг подчертава, че условията на труд заслужават значително повече внимание.
За разлика от хроничния, острият стрес е естествена биологична реакция, която има и полезна функция и е дълбоко заложена в човешката еволюция. Когато предците ни се натъквали на лъв по време на лов, организмът им се задействал в отговор на опасността: активирала се симпатиковата нервна система, отделяли се хормони на стреса, пулсът и кръвното налягане се покачвали, а тялото се подготвяло за бягство или нападение.
„Проблемът възниква, когато стресът стане хроничен, когато тази активация се повтаря в продължение на месеци или години и липсват периоди за възстановяване“, посочва Кристиане Валер, кардиолог и ръководител на отделението по психосоматична медицина в болница в Нюрнберг.
Нарушаването на равновесието между симпатиковата и парасимпатиковата нервна система, при което първата става по-активна, е едно от биологичните обяснения за тази зависимост. Изследвания сочат също наличие на продължително, слабо изразено възпаление в организма, а според някои проучвания се наблюдават и промени в нивата на кортизола. В съчетание тези процеси могат да увеличат вероятността от инфаркт или инсулт.
Не може обаче автоматично да се търси отговорност единствено от ръководителя за прекомерното натоварване и възможната преждевременна смърт на служител. Новото изследване открива връзка между работното напрежение и риска от ранна смърт, но не доказва, че първото причинява второто. Освен това хората, изложени на силен стрес на работното място, по-често пушат, страдат от наднормено тегло, употребяват алкохол и водят по-заседнал начин на живот. Всеки от тези фактори допринася в различна степен за повишаване на риска от сърдечносъдови заболявания.
„Хората, които работят дълги часове, са твърде уморени, за да спортуват вечер, и нямат време или желание да приготвят нещо здравословно“, посочва Ладвиг.
Стресът на работното място може да се отрази неблагоприятно и на личните отношения.
„Например човек се прибира вкъщи под стрес и вместо да проведе спокоен разговор, се сблъсква с упреци от партньора си. Повтарящите се емоционални наранявания и липсата на подкрепа отслабват психологическата устойчивост, което прави човека още по-податлив на напрежението в работата. Така се оформя порочен кръг.“
Според кардиолога Валер решаващо значение има не толкова напрежението в рамките на отделна седмица, колкото продължителното съчетание от високи изисквания, ограничена възможност за контрол и недостатъчно време за възстановяване.
Сред признаците на сърдечносъдови заболявания са усещане за натиск, стягане или болка в гърдите, появили се наскоро, необичайна умора при физическо усилие, задух, ускорен или неритмичен пулс, замайване, загуба на съзнание и значително намаляване на физическата издръжливост.
„Ако човек получи внезапна и силна болка в гърдите, която може да се разпространи към ръката, гърба или челюстта, изпитва затруднено дишане, студена пот и гадене, трябва незабавно да се потърси спешна помощ“, споделя лекарят. Това може да са признаци на остър инфаркт.
Най-добрият подход е сърдечносъдовите проблеми, породени от условията на труд, да бъдат предотвратени, преди да се появят. Макар все още да няма достатъчно категорични научни данни по темата, могат да се приложат няколко мерки за ограничаване на риска.
Работодателите могат да организират практически обучения, насочени към екипната работа, комуникацията, определянето на приоритети, вземането на решения и справянето със стреса. Необходимо е също по-добро разпределение на задачите, повече самостоятелност за служителите и реалистични изисквания към тях.
На индивидуално ниво рискът от сърдечносъдови заболявания, свързани с работния стрес, може да бъде намален чрез упражнения за релаксация и осъзнатост, техники за управление на стреса или когнитивно-поведенческа терапия. Стефани Андре, професор по здравен мениджмънт в частния Международен университет в Дортмунд, препоръчва хората, които изпитват хроничен стрес заради прекомерното натоварване, първо да установят източника на напрежението.
