Желанието за самостоятелност среща младите хора с труден избор между образование, професионално развитие и личен живот
На 18 години вече си пълнолетен. На 20 от теб се очаква да знаеш какво искаш от живота, да учиш, да работиш, да изкарваш собствените си пари и постепенно да се превръщаш в самостоятелен човек. Но кога всъщност младите хора стават готови за тази отговорност и каква цена плащат за нея?
Според мен за много студенти започването на работа не е просто въпрос на финансова необходимост. То е част от порастването. Идва момент, в който осъзнаваш, че родителите ти не са длъжни да финансират всяко твое желание - от пътуванията и почивките до излизанията с приятели и личните покупки.
Да разполагаш с пари, които сам си изкарал, носи различно усещане за независимост. Не става въпрос единствено за възможността да си позволиш нещо, а за увереността, че можеш да разчиташ на себе си. Че знаеш какво стои зад всяка заплата, колко труд изисква тя и как да разпределяш средствата си.
Финансовата самостоятелност обаче не идва без компромиси. Особено когато към работния график се прибавят лекции, изпити, университетски задания и желанието да имаш личен живот.
Като студент по връзки с обществеността и работещ журналист се сблъсквам с това ежедневно. Работя по осем часа, пет дни в седмицата, а университетската ми програма включва лекции от понеделник до четвъртък.
Журналистиката е професия, която не приключва с края на работния ден. Тя изисква постоянно да следиш събитията в България и по света, да развиваш общата си култура, да наблюдаваш обществото и да разбираш проблемите, които вълнуват хората.
В същото време университетът също изисква внимание. Лекции, упражнения, изпити и самостоятелна подготовка са част от образованието, което трябва да изгради основата на бъдещата ти професия.
Когато осемчасовият работен ден приключи, за работещия студент често започва втората част от ежедневието - тази в университета. Умората не е само физическа. Постоянното преминаване от професионални към академични ангажименти натоварва и психически.
Налага се да избираш. Дали да присъстваш на лекция, или да изпълниш работните си задължения? Дали да отделиш време за подготовка, или да си починеш? Дали да излезеш с приятели, или да наваксаш пропуснатото?
Лично аз съм отделила два дни от седмицата за университета, а през останалите работя и, когато графикът позволява, посещавам последните лекции за деня. Това неизбежно означава, че пропускам част от занятията.
Тук възниква въпросът доколко висшето образование е съобразено с реалността на работещите студенти.
В Нов български университет, където уча, има преподаватели, които проявяват разбиране към студентите с професионални ангажименти. Проблемът обаче остава в организацията на програмата. Лекциите понякога са разпределени през целия ден, с дълги интервали между тях, което прави съчетаването им с постоянна работа изключително трудно.
Това поставя студентите в ситуация, в която трябва да избират между две дейности, които би трябвало да се допълват - образованието и професионалното развитие.
Защото работата по време на следването може да бъде огромно предимство, особено когато е свързана със специалността.
Теорията в университета дава основата, но практиката показва как наученото се прилага в реална среда. Работата създава професионални контакти, учи на отговорност и позволява на младия човек да разбере дали избраната сфера действително му харесва.
Не би трябвало обаче студентите да бъдат принуждавани да избират между придобиването на практически опит и възможността да получат пълноценно образование.
Към трудностите се прибавя и общественият натиск за ранна успешна реализация.
С навършването на 18 години сякаш автоматично се появява очакването, че вече трябва да можеш да се справяш сам. Да вземаш правилни решения, да носиш финансова отговорност и да знаеш накъде вървиш.
Но пълнолетието не означава, че човек изведнъж е придобил целия опит, необходим за самостоятелен живот.
Натискът идва от различни посоки - от семейството, от социалната среда, а понякога и от отношенията между партньорите. Все още съществуват очаквания младият мъж да бъде финансово стабилен и да поема разходите във връзката, дори когато самият той учи, работи и се опитва да изгради бъдещето си.
Подобни нагласи могат да превърнат финансовата независимост от лична цел в задължение, което трябва да бъде изпълнено възможно най-рано.
Това обаче не означава, че всеки студент непременно трябва да работи.
Ако един млад човек има възможност да се съсредоточи върху образованието си с подкрепата на семейството, в това няма нищо лошо. Свободното време може да бъде използвано за допълнителни курсове, стажове, изучаване на езици и придобиване на нови умения.
Също толкова важно е младите хора да имат време за приятели, пътувания и преживявания. Студентските години не бива да се превръщат единствено в надпревара за професионални постижения.
Въпросът не е кой започва работа най-рано, а дали използва възможностите си отговорно и с мисъл за бъдещето.
За работещите студенти обаче остава още един съществен проблем - възнагражденията.
Дори когато успяваш да съчетаеш работата с университета, това не означава, че получаваните средства са достатъчни за самостоятелен живот.
Живея сама и от личен опит знам колко трудно е да покриеш ежедневните си разходи с една заплата. В моя случай доходът ми не е достатъчен дори за половината месец.
Така се стига до противоречие: работиш, за да бъдеш независим, но въпреки положените усилия финансовата самостоятелност остава трудно постижима.
Това поставя въпроса дали младите хора получават достатъчно възможности да започнат професионалния си път при условия, които им позволяват да се издържат и едновременно с това да продължат образованието си.
Работодателите имат важна роля в този процес. Младите специалисти невинаги разполагат с богат професионален опит, но това не означава, че им липсват желание, способности и готовност да се учат.
Необходимостта от опит не бива да се превръща в пречка пред възможността този опит да бъде придобит.Повече стажантски програми, реални възможности за развитие, гъвкаво работно време и справедливо възнаграждение биха помогнали на студентите да направят първите си стъпки в избраните професии.
Студентските години трябва да бъдат време за учене, опити, грешки и развитие, а не непрекъсната борба за съчетаване на несъвместими графици и покриване на основни разходи.
Това изисква повече разбиране от университетите, повече възможности от работодателите и по-реалистични очаквания от обществото.
Финансовата независимост е важна част от порастването. Тя изгражда отговорност, самочувствие и умение да разчиташ на собствените си усилия. Но стремежът към нея не бива да означава отказ от образование, личен живот или възможности за развитие.
Не е достатъчно да казваме на младите хора, че бъдещето е в техните ръце. Трябва да им дадем реална възможност да го изградят.
Автор: Виктория Арсенова
