От ИПБ подчертават, че ако една национална система за безопасност може да бъде разклатена само за няколко месеца, това е категорично доказателство, че тя изобщо не е била устойчива
"СОФИЯ — Българските пътища продължават да изяждат човешки животи в мащаби, които превръщат темата в национална катастрофа. През първите шест месеца на 2026 година по пътната мрежа в страната са загинали 219 души, което представлява брутален ръст от 17,1% спрямо същия период на миналата година, когато жертвите бяха 187".
Данните бяха изнесени в най-новия и изключително критичен доклад на Института за пътна безопасност, озаглавен „Между куража за промяна и системния капан на миналото“. Анализът на практика обявява за провал широко рекламираната през миналата година „мащабна реформа“ на кабинета и оголва дълбоката нестабилност на държавната система за сигурност.
Опитите на управляващите да прехвърлят вината за черната статистика върху тримесечното управление на служебния кабинет и уж отслабения тогава контрол срещнаха хладен експертен отпор.
От ИПБ подчертават, че ако една национална система за безопасност може да бъде разклатена само за няколко месеца, това е категорично доказателство, че тя изобщо не е била устойчива.
Според анализаторите липсата на дългосрочна стратегия превръща КАТ в структура, която реагира на пожар, вместо ефективно да предотвратява инциденти.
Докладът на ИПБ все пак улавя и един позитивен тренд, който доказва, че натискът върху нарушителите работи, стига да има политическа воля. Първите десет дни на юли отчитат 25-процентен спад на смъртността, като загиналите в този период са 12 спрямо 16 за същата десетдневка на миналата година.
Изключително впечатляващо е, че пет от първите девет дни на юли са преминали без нито една жертва на пътя, докато година по-рано е имало само един подобен „чист“ ден. Този крехък успех се дължи изцяло на стартиралите през юни масирани специализирани полицейски операции и засиленото присъствие на патрули. Експертите обаче предупреждават, че това е просто временна глътка въздух.
Голямата критика на Института е насочена към генералната посока, по която държавата се опитва да бори пътния травматизъм.
При близо 60 000 километра пътна мрежа в страната, сляпото и линейно увеличаване на проверките е кауза пердуза. Контролът на парче може временно да стресира шофьорите, но не лекува системния риск. В момента МВР действа по стария, неефективен и чисто механичен начин – гони бройка глоби и отчитане на масовост.
Експертите заявяват, че държавата има крещяща нужда от „полицай-снайперист“, който с хирургическа точност да неутрализира дефектите в средата и тежките нарушители точно там, където тече кървавата статистика.
Вместо това по пътищата се виждат действия, наподобяващи „луд с картечница“, който стреля напосоки в пространството, за да отчете активност, без реално да контролира зоните, генериращи смърт. Още по-притеснителен е фактът, че правителството упорито отказва да постави ясни, математически измерими цели. Липсата на разписан план с конкретни срокове и проценти за намаляване на жертвите превръща фразите от трибуните в празни обещания.
От ИПБ са категорични, че българската пътна реалност е твърде нестабилна, за да бъде овладяна с конвенционални плашила като показни акции и медиен шум. Тъй като ресурсът на държавата е ограничен, той не трябва да се разпилява на калпак чрез линейни проверки по цялата мрежа. Алтернативата се крие в изцяло нов модел на управление чрез оценка на риска, който изисква софтуерно и експертно идентифициране на най-опасните участъци, профилиране на рисковите групи шофьори и ударно насочване на целия наличен държавен ресурс именно в тези черни точки.
Ако кабинетът не смени курса веднага и продължи да разчита на палиативни мерки, броят на спасените животи по българските пътища ще остане функция на чистата случайност и късмета, но не и на правилно управленско решение.
