Пред ТАРАЛЕЖ Такева постави под въпрос и начина, по който е структурирано учебното съдържание. Според нея материалът в някои класове не е съобразен с възрастовите особености на учениците
„Всички искат да променят средното образование, но никой не пипа преддверието – висшето образование“.
Това заяви председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева пред ТАРАЛЕЖ. По думите ѝ резултатите от PISA са сигнал за необходимост от дълбока и дългосрочна промяна, която трябва да започне от подготовката на бъдещите учители, учебните програми и методите на обучение.
PISA оценява способността на 15-годишните ученици да прилагат знанията и уменията си в реални ситуации в три ключови области – природни науки, четене и математика. В този цикъл водеща област е природонаучната грамотност. Международното изследване се прави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), като в PISA 2025 са участвали 760 000 ученици от 91 държави.
Нашите ученици са се представили най-зле от всички свои набори в ЕС по всичките три показателя, а резултатите са по-лоши и от тези на предишното оценяване от 2022 година.
По природни науки България регистрира резултат от 421 точки. Той е бил такъв и през 2022 г. При четенето страната ни има 387 точки, през 2022 г. са били 404. При математиката също има спад - 405 т. при 417 т. през 2022 г. В сравнение с резултатите от 2015 г. има голямо понижение при всички три показателя.
По думите на Янка Такева учебните планове и програми, методите и средствата, с които се обучават българските ученици, се различават съществено от подходите в други държави, участващи в изследването.
„Аз съм дълбоко убедена, че за да има успех, трябва да се направят няколко неща. На първо място - промяната в подготовката на българските учители във висшите училища. Наредбата за придобиване на учителска правоспособност не е променяна от 1985 г.".
Другият проблем според председателя на Синдиката на българските учители е, че висшите училища, които подготвят бъдещите преподаватели, работят по различни учебни програми.
„Ние нямаме единна програма в България за тези девет университета, които подготвят учителите в българското училище. Всеки университет работи по своя си учебна програма. Трябва да има единен учебен план и единни учебни програми, така че бъдещите учители да получават сравнимо ниво на подготовка".
Такева даде пример с различните специализации на университетите – история, начална и предучилищна педагогика, информатика и математика.
„Сега ние търсим историците на Великотърновския университет, търсим начални и предучилищни от Шуменския университет и Благоевградския университет, търсим информатиците, математиците от Софийския университет и от Русенския. Значи има нещо, което е сбъркано във висшето училище“.
Такева определи ранното детско развитие като един от ключовите приоритети пред образованието. Тя разказа, че преди година е попитала деветте висши училища, които подготвят българските учители, кой от професорите, доцентите или асистентите преподава ранно детско развитие.
„Нямаше нито един“, заяви тя. Впоследствие психолози са започнали да водят такива часове, но според нея въпросът не е само психологически.
„То не е само психологически момент. Той е педагогически момент“.
Според Такева проблемът се задълбочава от постоянните промени в средното образование. По думите ѝ от 1990 г. насам са извършени 14 трансформации в българското образование.
„Което означава, че на две години и половина ние, българските учители, се променяме, надграждаме“.
Според нея учителите се опитват да се адаптират към новите изисквания, но често не получават достатъчно време за квалификация и преквалификация
„Всички искат да се промени средното. Средното не може да се промени, ако българският учител, който се подготвя във висшето училище, не е подготвен за тази промяна“.
Такева постави под въпрос и начина, по който е структурирано учебното съдържание. Според нея материалът в някои класове не е съобразен с възрастовите особености на учениците.
„Ние виждаме, че в четвърти клас се учи материал, който трябва да го учат учениците в шести клас. В шести клас се учи материал, който трябва да го учат учениците в седми или осми клас“.
По думите ѝ са необходими нови стандарти, които ясно да определят какво трябва да изучават учениците по отделните предмети. След това трябва да бъдат разработени нови учебници и учебни помагала. Такева отправи критика и към университетските преподаватели, които участват в писането на учебници.
„Професори, доценти, които списват учебниците, ги пишат на много висок стил, който не отговаря на възрастовите особености на децата“.
Според нея в развитите държави учебното съдържание е по-добре съобразено с психофизическото развитие на учениците. В същото време тя отбеляза, че българската система има и силни страни – нашите ученици получават широка общообразователна подготовка.
Една от най-сериозните критики на Такева е насочена към методологията за ограмотяване. Според нея методите, използвани за ограмотяване на децата и развитие на четивните им умения, вече са остарели и се нуждаят от осъвременяване. Тя даде пример с методологията на проф. Танкова от Пловдивския университет, която според нея е била много добра за времето си, когато почти всички деца са имали българския език като майчин.
„Сега нейната методология вече не прави добра услуга на българското образование. Променената езикова среда в училищата изисква нови подходи. Всичко тръгва от начина на ограмотяване първи-четвърти клас“.
Според Такева част от учениците не успяват да изградят необходимите четивни умения до края на четвърти клас или първия срок на пети клас. Оттам започват и проблемите с функционалната грамотност – децата трудно разбират прочетен текст, не разбират условията на задачите и трудно прилагат наученото.
Такева определи висшето образование като „преддверието“ на цялата образователна система.
„Когато си пооправим нещата в преддверието на образователната система и го пуснем в класната стая, тогава ще имаме резултати. Именно там реформите са най-трудни, защото висшите училища са пряко свързани с подготовката на учители, създаването на учебници и формирането на образователната политика".
Такева коментира и ролята на изкуствения интелект в училище. Според нея той отдавна се използва като инструмент в образованието и може да обогатява методите и средствата, с които работят учителите. Но технологията крие и рискове.
„И учителите, и ние, възрастните, станахме по-лениви, защото много лесно питаме изкуствения интелект какво да направим. Изкуственият интелект не може да замени учителя, не може да замени живата реч, не може да замени учебния процес без присъствието на учителя като основна фигура“.
Според председателя на Синдиката на българските учители истинската реформа няма как да бъде направена за няколко месеца. Необходими са между четири и пет години, за да бъдат променени стандартите, учебните програми, учебниците, методиките и подготовката на учителите.
Тя изрази надежда, че министърът на образованието Георги Вълчев и неговият екип ще имат достатъчно време, за да започнат и реализират подобна промяна.
Такева отправи и послание към българските учители.
„Искам в навечерието на 15 септември и в деня при откриването на учебната година като българска традиция да благодаря на българския учител, защото той знае какво прави в класната стая. Именно всеотдайността на учителите е причината българската образователна система все още да показва добри резултати в определени области".
Янка Такева остава оптимист за бъдещето на образователната система.
„Минала съм през 14 трансформации в българското образование. Надявам се, че 15-ата ще бъде много успешна“.
