В русия ги е страх от украински дронове и масово отмениха шествията на „безсмъртните полкове“ за 9 май. В граничните райони, но също и във Владивосток, те ще удрят крак само онлайн. В Москва още не са решили какво и как. Пропагандни „безсмъртни полкове“ обаче утре пак ще маршируват по улиците на България.

Твърдението, че тези маршировки съхранявали личната памет за загиналите в антифашистката съпротива и през Втората световна война, е нагла лъжа. Поддържа я и новият премиер. Преди 9 години, навръх 9 май, тогава като новобранец-президент, Радев писа на путин, че „трудно можем да си представим как би изглеждал днес нашият свят без историческата победа преди 72 години“. За да "отдадат почит към всички загинали в борбата срещу хитлеро-фашизма", години наред леви историци и политици повтарят: "Без Денят на победата нямаше да има Ден на Европа". Или по-суфистицираното: щяло да има обединена Европа, но под егидата на Хитлер.

Почти 20 години Кремълските пропагандатори внушават, че в Украйна е победил фашизма, маскиран като "европейска ценностна система". От четири години воюват срещу него с оръжие. Естествено, не става дума за "укрофашизъм", а за рашизъм. Той пасва като прогонена униформа на българските „антифашисти“, които героизират и руските окупатори, и българските шумкари. А в тях няма нищо героично, освен размножаването им. За 45 години от 7-те хиляди партизани през 1944, през 1989 се пръкнаха 200 000 активни борци, някои от тях буквално от девето коляно. А комунистическият режим, за който уж били „лели кръвта си“, през 2000-та бе обявен за престъпен със закон. Е, „дейците от съпротивата“ герои ли са или престъпници?

Що се отнася до окупаторите, платили сме си „второто освобождение“ с лихвите. Според подписаното на 28 октомври 1944 в Москва „Споразумение за примирие между България и СССР“, българското правителство поема разходите на Българската армия за участие в „Отечествената война“, плаща репарации, възстановява имущество на победилите страни-съюзници и „предоставя стоки, средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното (Съветското) главно командване за изпълнение на неговите функции“. „Тоталът“, както обича да казва трикратният ни бивш премиер, възлиза на 133 280 719 447 лв. Приходната част на бюджета за 1945 г. е 43 млрд. лв. Тоест, дали сме 40 000 жертви и сме платили три годишни бюджета за съмнителното удоволствие да ни "освободят от фашизма".

„Освободителите“ са заграбили и архивите ни. През февруари 1945 г. съветската окупационна администрация прибира всички архиви на министерствата, армията и полицията на Третото българско царство. Москва не само че още не дава и дума да се издума за връщане на оригиналите, макар Путин да обеща с половин уста това по време на посещението си в България през 2008 г., но и имаше наглостта да поиска по 1 долар и 74 цента за всяка страница ксерокопирана архивна единица. И то ако представим опис на исканите документи. Как да го направим, като не знаем какво точно са откраднали?

За сметка на това Кремъл проявява свръхчувствителност към съдбата на стотиците паметници на “жертвите”, които дала Червената армия в борбата срещу фашизма. Фактът, че на територията на страната няма нито един убит в сражения червеноармеец, не пречи на високопоставени руски политици и чиновници и до днес публично да твърдят, че България е била освободена с кръвта на съветските войници и офицери. Малцина обаче знаят, че за да изградят мита за извоюваната с кръв българска свобода, руснаците внасят в България ... трупове. В началото на 1945 г. около 200 трупа на съветски войници, убити в боевете в Югославия, са докарани от Сърбия в България. С тях се оформят няколко „съветски военни гробища“ в български градове.

Въпреки всичко казано и още много неказано, българските политици се отнасят доста позитивно към тази откровено пропагандна идея на Кремъл. Нито един от тях нито веднъж не я забрани. Дали новият премиер, обратно, ще се осмели да я официализира?

Не вярвам. Но ще се опита да побългари рашизма. Да го превърне в нещо като „бълшизъм“. Безсмъртните полкове, георгиевските лентички, Историческият парк, паравоенните проруски формирования, пропутинските партии вътре и вън от парламента, които искат излизането на България от НАТО и връщане в орбитата на Русия – всичко това е бълшизъм. За разлика от рашизма, бълшизмът е подчинение. Основната цел на бълшизма е България да загуби независимостта си. Да се превърне в поредната колония на Москва.

За да стане това, трябва да потънем в хаос. Социален и морален хаос. Да се разпадне обществото ни. Да престанем да можем да се самоуправляваме и да поискаме друг да ни управлява. Другият, разбира се, е путин. Или ако скоро няма да има путин – неговият наследник.

Днешният Ден на победата над нацизма, прероден като рашизъм и не дай Боже – като бълшизъм, и утрешният Ден на Европа са прекрасни поводи да припомним на българските политици, че пренаписването на правилата за отношенията с русия е техен първостепенен политически приоритет.

Изборът „за” Европа, който и Радев на думи направи, означава избор “против” русия. И това не е русофилия или русофобия, а национален интерес. Интересът да се излезе от тоталната енергийна зависимост от Москва и да не се допуска трафик на тоталитаризъм, коруптивен бизнес и организирана престъпност към София. Оттам пътят до чистата и свята република, която трябва да се превърне в наш национален идеал, ще е много по-кратък.

По този път безсмъртни полкове не маршируват.