Губи ли бавно войната Украйна?

Тези дни бившият министър на отбраната на Украйна Михайло Федоров даде интервю, в което каза, че „в момента се намираме в повратна точка, която ще определи бъдещата ни траектория, но изглежда така, сякаш постепенно, бавно губим“. Той отправи най-острите си критики досега към управлението на президента Володимир Зеленски, като посочи, че ефективността на държавния апарат в момента е минимална, а на държавно ниво липсва цялостна визия за победа.

Според него, въпреки наличието на модерни технологични средства (като автономни дронове с изкуствен интелект), те не се прилагат координирано заради лошо управление. Федоров призова за провеждането на президентски избори в Украйна въпреки продължаващата война с Русия. В своето отделно видеообръщение той заяви, че страната трябва да намери начин да възстанови демократичния процес и обвини държавното ръководство в „системна криза на управлението”, корупция и блокиране на реформи. Въпреки че не назова Володимир Зеленски по име, изявлението му бе разчетено като директен отпор срещу президента.

Конфликтът между Зеленски и Федоров

Разпрата между президента Володимир Зеленски и Михайло Федоров се развива по линия на стратегическите разногласия за воденето на войната. Първоначалният разрив настъпи заради сблъсък между Федоров, който настоява за радикални реформи и преход към дигитализирана война с дронове, и тогавашния главнокомандващ генерал Олександър Сирски, защитаващ класическия подход. Впоследствие президентът уволни министъра заради неспособност за работа в екип, но последвалите протести в защита на Федоров принудиха държавния глава по-късно да смени и самия Сирски.

Другата тема на напрежение е от финансово естество и взаимните обвинения в лошо управление на държавните ресурси. Зеленски публично обвинява Федоров за натрупването на дефицит от 27 милиарда долара в отбранителното ведомство поради преждевременно изразходване на средства. Бившият министър отхвърля тези цифри, изчислявайки реалния дефицит на 5 милиарда долара. На свой ред Федеров настоя антикорупционните органи да разследват финансови схеми за пране на пари, свързани с висши служители в самата президентска канцелария.

Политическото измерение на конфликта

Успоредно на горепосочените причини за конфликта между Зеленски и Федеров, той има и своя политическа конотация, свързана с борбата за доверие сред украинците. Така например след уволнението на министъра на отбраната, социологическите проучвания през юли 2026 г. очертаваха ясно сериозен политически риск за Володимир Зеленски.

Данните на социологическата група „Рейтинг“ показват, че 72% от украинците не подкрепят решението на президента за смяната на военния министър, докато едва 5% го одобряват. Това доведе до безпрецедентен скок в рейтинга на доверие към самия Федоров - от 35% неговата популярност нарасна на 65%, с което той изпревари самия Зеленски, чието доверие в същия период се задържа на 59%.

Според анализи на The Economist и DW в хипотетична президентска надпревара Зеленски все още запазва преднина при първи тур (около 25% срещу 12.5% за Федоров), но някои анкети вече показват, че ексминистърът би спечелил при директен балотаж. Това пренареждане на обществените нагласи се дължи на факта, че Федоров консолидира подкрепата на ключови и силно активни прослойки в украинското общество – младите хора, доброволците и бързо развиващия се технологичен сектор, свързан с производството на дронове. Неговата репутация на неопетнен от корупция реформатор, въпреки обвиненията в тази посока на Зеленски, кара много граждани да виждат в негово лице нов лидер. Опозиционният му призив за избори насред войната получи широк отзвук сред армията и критиците на управлението, тъй като в анкетите по доверие Федоров се нарежда веднага след бившия главнокомандващ генерал Валерий Залужни (който води класациите със 70% одобрение). По този начин Федоров успешно трансформира общественото недоволство от военното статукво в реална алтернатива на сегашната власт в Киев.

А „губи ли бавно” войната Украйна?

Анализът на водещите световни центрове за военни изследвания - включително Институтът за изследване на войната (ISW), Международният институт за стратегически изследвания (IISS) и Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) - показва, че оценката на ситуацията е далеч по-комплексна от едностранното твърдение, че Украйна бавно губи войната.

Настоящата динамика очертава високотехнологична война на изтощение, в която нито една от страните няма сили за решителен стратегически пробив. Конфликтът се е превърнал в състезание по издръжливост на ресурсите и икономиките, където тактическите успехи на терен не се трансформират автоматично в стратегическо предимство.

От тактическа гледна точка Русия притежава инициативата на източния фронт в Донбас, прилагайки доктрина на масиран артилерийски натиск и превъзходство в жива сила. Този напредък обаче се измерва в стотици метри на седмица и се постига на изключително висока цена, като съотношението на загубите в жива сила и техника на места достига осем към едно в полза на Украйна. Руският натиск има за цел по-скоро политически ефект и пречупване на украинската воля, отколкото постигане на реален оперативен пробив, който да срине фронта. Последното може да се характеризира като контролиран отстъп на пространство срещу изтощаване на врага.

В стратегически план Украйна успешно компенсира недостига на конвенционални боеприпаси чрез развиването на асиметрична война с далекобойни системи. Украинските сили пренесоха конфликта дълбоко в руския тил, унищожавайки петролни рафинерии, военни летища и логистични центрове на територията на Руската федерация. Тази стратегия, съчетана с ефективното използване на автономни морски дронове, които парализираха руския Черноморски флот, доказва, че Украйна запазва способността си да нанася тежки стратегически удари, подкопаващи икономическата стабилност на Москва.

Крайният изход от тази позиционна война остава променлива величина, която зависи изцяло от устойчивостта на западните военни доставки и капацитета за вътрешна реформа в Киев. Сигурността и обемът на финансовата и технологична помощ от САЩ и Европа определят способността на Украйна да удържа отбранителните си линии и да формира нови резерви. Последното демонстрира една от уязвимостите на Киев, доколкото Москва не трябва да разчита в същия обем на вкарвани от други държави ресурси (Китай и Северна Корея, които снабдяват Русия с технологии с двойно предназначение и боеприпаси).

Същевременно критиките на фигури като Федоров подчертават, че за да се избегне дългосрочно изтощение, държавата трябва радикално да подобри своята вътрешна логистика и координация при внедряването на иновации на фронта, превръщайки патовата ситуация в трайна отбранителна устойчивост.

Но отвъд експертните съображения на бившия министър на отбраната, в тях вероятно има и политически мотиви, според които - на базата на доверието, което Федоров има в украинското общество, той може да очаква ново преразпределение на картите, които да му отредят по-значима роля в делата на Киев.