Разбира се, има въпроси и към българските институции, които най-лесно могат да внесат яснота по казуса. Основният е регистрирано ли е отклонение в българското въздушно пространство от предварително зададения маршрут на руския Ил-76ТД, докато той е изпълнявал полета си към Сърбия?
Руският противопожарен самолет Ил-76ТД прелетя през българското въздушно пространство преди два дни, придвижващ се в посока Сърбия, за да участва в гасенето на пожарите в страната около Ниш. От българските институции уточниха, че полетът е с хуманитарен характер и прелитането е извършено след официално искане и подадена нота от страна на Сърбия. Бордовият му номер е RA-76841.
Ил-76 е четиримоторен тежък военно-транспортен самолет. Версията, използвана от руското Министерство на извънредните ситуации (МЧС) за гасене на пожари, е модифицирана и известна като Ил-76ТД. Именно тази модификация на самолета е прелетяла през българското въздушно пространство.
При проследяване на неговата траектория в българското небе обаче се забелязва интересна промяна на движението му. На север от Несебър той отклонява в посока югозапад и минава през Ямбол и намиращата се на 10 км западно от града авиобаза „Безмер“. Това показват данните на полета му, проследени през тракера ADS-B Exchange.
Допълнителен и важен детайл е, че на картата линията на полета на въпросния самолет става накъсана почти веднага след като той навлиза в България. Накъсаната линия при използвания самолетен-тракер означава загуба на директен сигнал и изчисление на позицията по приблизителни данни. Тя се появява, когато самолетът навлезе в зона без покритие на наземни антени, в райони с GPS заглушаване или при изключване на транспондера на самолета, при което системата спира да получава реалните му координати.
В такива случаи платформата ADS-B Exchange свързва последната точка, в която е имало сигнал, със следващата точка на появяване чрез пунктираната линия. Това означава, че в този конкретен участък маршрутът на екрана е само приблизителен и системата няма точно потвърждение за движението секунда по секунда, въпреки че самолетът най-вероятно е летял по показаната права линия, макар и тя да е „накъсана“.
Ако данните на тракера за проследяване на полети са коректни, то значи руският Ил-76ТД е извършил едно много странно движение – отклонявайки се в посока Ямбол и Безмер, а след това връщайки се обратно и адаптирайки полета си в първоначалната права линия. Тук българските институции, на базата на информацията за движението на руския самолет, с която те разполагат, трябва да потвърдят или отхвърлят така „начертания“ маршрут от използваната за проследяване на полети платформа.
Въпреки че прелитането на руски самолети с хуманитарен статут се разрешава по силата на законови изключения от международните санкции, като цяло нараства недоверието към реалните цели на тези мисии поради доказани практики за използване на гражданската авиация за военна логистика.
Така например има данни, че Русия все по-често използва транспортни машини от типа на Ил-76, декларирани като граждански или хуманитарни, за скрито транспортиране на оръжия, военна техника и санкционирани стоки с цел избягване на въздушните ограничения. Този двоен капацитет, съчетан с теоретичната възможност за инсталиране на скрита апаратура за фото и електронно наблюдение по време на полети, прави европейските държави подозрителни спрямо тези полети, поради което НАТО прилага засилен радарен контрол при всяко издадено разрешение.
Тук се натрупват няколко обстоятелства.
Първо, в рамките на войната между САЩ и Иран, Техеран демонстрира видимо подобряване на точността на своите ракетни удари. Това се обяснява не само с повишаване на качеството на иранската ракетна програма, но и чрез предоставените данни – обикновено сателитни – от страна на Русия, с помощта на които Иран успява да „таргетира“ по-точно американски цели.
Второ, България е предоставила Двадесет и втора щурмова авиобаза („Безмер“) за използване на американските самолети-цистерни.
Трето, Техеран тези дни заплаши, че може да разшири ударите си по европейски държави, които отдават своя инфраструктура на американците за логистично подпомагане на САЩ в операциите срещу Иран.
Четвърто, макар да няма конкретни данни за използването на Ил-76ТД за разузнавателни мисии, то има такива, според които Москва използва граждански и хуманитарни полети за цели, различни от заявените.
Предвдид така проследената от тракер-платформата траектория на руския Ил-76ТД, според която той е преминал в непосредствена близост до авиобаза „Безмер“, възниква логичният въпрос дали Русия чрез този самолет, ако е бил оборудван с разузнавателна апаратура, няма да предостави получените данни на Иран.
Разбира се, има въпроси и към българските институции, които най-лесно могат да внесат яснота по казуса. Основният е регистрирано ли е отклонение в българското въздушно пространство от предварително зададения маршрут на руския Ил-76ТД, докато той е изпълнявал полета си към Сърбия? Ако да, в каква посока и бил ли е осъществен контакт с пилотския състав на руската машината (а предприети ли са други мерки като вдигане на бойна авиация например, посредством които руският Ил-76ТД да се завърне в предварително зададения му маршрут)? Не на последно място, колко време е продължил престоят на въпросния самолет в българското въздушно пространство при нормативния диапазон на такъв полет?
Както се казва, топката е в полето на институциите. Или в случая – сигналът е на техните радари.
