Новите правила са част от мерките за ограничаване на корупционния риск в държавната администрация и са свързани с изпълнението на ангажименти по реформата за противодействие на корупцията, заложена в Националния план за възстановяване и устойчивост.
Министерският съвет прие постановление за приемане на Наредба за условията и реда за провеждане на тестове за почтеност за държавни служители, съобщиха от правителствената пресслужба.
Новите правила са част от мерките за ограничаване на корупционния риск в държавната администрация и са свързани с изпълнението на ангажименти по реформата за противодействие на корупцията, заложена в Националния план за възстановяване и устойчивост.
С наредбата се регламентира подробно кога, как и от кого ще бъдат провеждани тестовете за почтеност. Въвеждат се общи психометрични стандарти, принципи и методи за измерване чрез специализирани тестове.
Тестовете ще бъдат електронни и ще се провеждат от Института по публична администрация (ИПА). Те ще могат да бъдат заявявани както от съответните администрации, така и от държавни служители по тяхно собствено желание.
Резултатът няма да се определя единствено автоматично. Системата ще генерира първоначален резултат, след което той ще бъде разчитан от служител на ИПА, избран автоматично и на случаен принцип. Изискването е той да има образователно-квалификационна степен „магистър“ по професионално направление „Психология“ и да е преминал специализирано обучение за работа с тестовете.
Предвидена е и процедура за оспорване на резултата. Ако държавен служител не издържи теста, той ще може да оспори заключението пред изпълнителния директор на ИПА. В този случай автоматично и на случаен принцип ще бъдат определени трима психолози от института, които не са участвали в първоначалното заключение. Те ще извършат нова оценка и ще се произнесат с окончателно заключение дали тестът е успешно или неуспешно издържан.
С приемането на постановлението се правят промени и в редица други подзаконови актове. Те са свързани с определянето на длъжности с висок корупционен риск и с практическото прилагане на тестовете за почтеност.
Промени се предвиждат в наредбите за конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители, за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, за длъжностните характеристики и за документите за заемане на държавна служба. Актуализирани са и правила, свързани с Административния регистър и Устройствения правилник на Института по публична администрация.
Въвеждането на тестове за почтеност се очаква да предизвика дискусия както за ефективността на мярката, така и за начина, по който ще бъдат използвани резултатите. Идеята е чрез допълнителен инструмент да се ограничи корупционният риск, особено при длъжности, при които служителите имат достъп до значителни публични ресурси или участват във вземането на решения с висок обществен и финансов залог.
Наред с това обаче остава въпросът доколко един психометричен тест може надеждно да оцени поведението и нагласите на даден служител. Възможно е да възникнат и спорове дали резултатът от подобно изследване трябва да има пряко отражение върху професионалното развитие или заемането на определена длъжност.
Именно затова процедурата за оспорване е сред важните елементи на новите правила. При спор за резултата оценката ще бъде извършвана от трима психолози, които не са участвали в първоначалното заключение. Предстои да се види и как на практика ще бъде определен кръгът на служителите, които ще подлежат на тестове, както и какви ще бъдат конкретните последици при неуспешно издържан тест.
Новите правила идват на фона и на други промени в режима за държавните служители. Във вторник парламентът окончателно прие възможността те да работят дистанционно до два дни седмично.
Така промените в администрацията съчетават два различни подхода – от една страна, повече контрол и механизми за оценка на почтеността, а от друга – по-голяма гъвкавост при организацията на работата.
Очакването е тестовете да дадат на институциите допълнителен инструмент за идентифициране и ограничаване на корупционния риск. Доколко обаче мярката ще постигне реален ефект, ще зависи не само от самото провеждане на тестовете, но и от това как администрацията ще използва резултатите и какви действия ще предприема при установени проблеми.
