Осъденият за геноцид и военни престъпления босненско-сръбски командир почина на 84 години, докато излежаваше доживотна присъда в Хага
Ратко Младич – босненско-сръбският генерал, останал в историята като „Касапинът от Босна“, почина на 84-годишна възраст в Хага, където излежаваше доживотна присъда за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления.
Смъртта му слага край на живота на една от най-противоречивите и мрачни фигури от войните при разпадането на Югославия. Името на Младич остава завинаги свързано с обсадата на Сараево и с геноцида в Сребреница – престъпления, които белязаха историята на Европа в края на XX век.
Младич е роден през 1942 г. в Калиновик, в тогавашна Югославия. Завършва военно училище в Белград и започва кариера в Югославската народна армия. След разпадането на Югославия се превръща в един от най-влиятелните военни командири на босненските сърби.
През 1992 г. поема командването на армията на босненските сърби. В следващите години неговото име се оказва в центъра на редица от най-тежките престъпления по време на войната в Босна и Херцеговина.
Едно от най-дълго продължилите изпитания за цивилното население е обсадата на Сараево. Градът е обкръжен от босненските сръбски сили, а жителите му са подложени на артилерийски и снайперски обстрел. В продължение на години хората живеят под постоянна заплаха, докато градът се превръща в символ на разрушенията и човешкото страдание по време на войната.
Но именно Сребреница превръща името на Младич в нарицателно за едно от най-тежките престъпления в Европа след Втората световна война. През юли 1995 г. силите под негово командване превземат Сребреница – район, обявен от ООН за „безопасна зона“. След падането на града хиляди босненски мюсюлмани са разделени, а мъже и момчета са отделени от жените, децата и възрастните.
В следващите дни са извършени масови екзекуции. Убити са повече от 8000 босненски мюсюлмани, предимно мъже и момчета. Жертвите са погребвани в масови гробове, а по-късно останките на част от тях са премествани, за да бъдат прикрити следите от престъплението.
Международните съдилища определят случилото се в Сребреница като геноцид.
След края на войната Младич не се изправя веднага пред правосъдието. Той остава в бягство близо 16 години. Властите го издирват, докато той успява да се укрива с помощта на свои привърженици и поддръжници.
През май 2011 г. Младич е заловен в Сърбия. Арестът му се превръща в един от най-важните моменти за международното правосъдие след войните в бивша Югославия. Той е екстрадиран в Хага, където започва процесът срещу него.
През 2017 г. Международният наказателен трибунал за бивша Югославия го признава за виновен по редица обвинения, сред които геноцид, престъпления срещу човечеството, убийство, преследване, тероризиране на цивилни и вземане на заложници.
Младич получава доживотна присъда. През 2021 г. тя е окончателно потвърдена. По време на процеса той отхвърля обвиненията и не приема отговорността за престъпленията, за които е осъден. Защитата му многократно настоява за освобождаването му по медицински причини заради влошеното му здравословно състояние.
До последните си дни обаче Младич остава зад решетките. Смъртта му слага край на историята на човек, който повече от три десетилетия остава една от най-разпознаваемите фигури на войната в Босна. Но тя не слага край на паметта за жертвите. В Сребреница всяка година се събират близки на загиналите, за да почетат паметта на своите бащи, синове, братя и съпрузи. Нови жертви продължават да бъдат идентифицирани и погребвани десетилетия след геноцида.
За международното правосъдие Младич остава осъден военнопрестъпник. За семействата на жертвите той е част от историята, която не може да бъде забравена.
Той умира в затвора, но Сребреница остава.
И именно паметта за хилядите убити е тази, която продължава да определя мястото на Ратко Младич в историята – не като герой или военен победител, а като един от символите на най-мрачния период от разпадането на Югославия.
