Да ядем ли пуканки или да ги избягваме? Истината изненадва
Оказва се, че могат да бъдат здравословни, но само при определени условия
Освен че се включва лесно в разнообразни ястия, булгурът осигурява фибри, които подпомагат храносмилането и сърдечно-съдовото здраве, като същевременно съдействат за регулирането на кръвната захар и кръвното налягане.
По-добрият контрол на кръвната захар може да бъде подпомогнат чрез консумация на пълнозърнести храни. Сред тях булгурът се отличава с високо съдържание на растителни влакна.
Диетичните фибри подпомагат превенцията и контрола на диабета, като стабилизират нивата на кръвната захар и забавят храносмилането и усвояването на въглехидратите.
Съвременните хранителни препоръки насърчават дневен прием от 25 до 30 грама фибри, или около 14 грама на 1000 калории. Приблизително 8 грама диетични фибри се съдържат в една чаша сварен булгур.
Високите нива на възпаление могат да повишат риска от сърдечни заболявания и други състояния. Хранителните вещества в пълнозърнестите храни, като булгура, могат да допринесат за понижаване на възпалителните маркери.
Булгурът е особено богат на растителни влакна и витамини от група B, включително рибофлавин, ниацин и пиридоксин, които подпомагат здравето на сърцето. Той съдържа и антиоксиданти - защитни съединения, които неутрализират вредните свободни радикали в организма, свързани с повишено възпаление и риск от заболявания.
Като предварително обработена зърнена храна булгурът се отличава с по-висока бионаличност на хранителните вещества, което улеснява усвояването им от организма. Накисването и термичната обработка разграждат антинутриентите - съединения, които възпрепятстват усвояването на хранителни вещества - и подпомагат по-лесното храносмилане.
Съдържанието на фибри в булгура допринася за чревната перисталтика и метаболитното здраве, включително за поддържането на балансирани нива на холестерол и кръвна захар.
Ферментируемите влакнини в булгура, известни като резистентни нишестета, подпомагат разнообразието и количеството на полезните чревни микроорганизми, включително пробиотичните бактерии. Този тип влакнини съдейства и за образуването на късоверижни мастни киселини (SCFA), които защитават дебелото черво и подпомагат поддържането на енергийните нива.
Достатъчният прием на диетични фибри може да подпомогне подобряването на кръвното налягане.
Хранителният режим DASH (диетични подходи за спиране на хипертонията), насочен към понижаване на кръвното налягане и подкрепа на сърдечното здраве, поставя акцент върху пълнозърнестите храни, както и върху плодовете и зеленчуците заради високото им съдържание на полезни за сърцето влакнини.
Редовната консумация на пълнозърнести продукти може да бъде свързана с до 60% по-нисък риск от хипертония (високо кръвно налягане).
Консумацията на храни, богати на фибри, като булгура, може да бъде свързана с намален риск от рак на дебелото черво.
Резистентните нишестета и диетичните фибри в булгура стимулират образуването на бутират - полезна късоверижна мастна киселина. Той подпомага здравето на лигавицата на дебелото черво, защитава клетките от увреждане и може да съдейства за ограничаване на раковите клетки чрез възпрепятстване на туморния растеж, показва проучване.
Поради високото съдържание на фибри булгурът може да засили усещането за ситост и да ограничи преяждането, което подкрепя усилията за отслабване. Около 30% от препоръчителния дневен прием на фибри се съдържат в една чаша сварен булгур, а пълнозърнестите храни са и сравнително нискокалорични.
Хранителен режим с по-висок прием на протеини може да подпомогне запазването на мускулната маса, което е особено важно при редукция на теглото. Освен това булгурът съдържа витамини B и E, които допринасят за поддържането и защитата на мускулната тъкан.
Оказва се, че могат да бъдат здравословни, но само при определени условия
Подпомага имунитета, храносмилането и действа противовъзпалително
Подпомага пречистването и е богат на витамини, но не е подходящ за всеки
Редовната консумация може да подпомогне метаболитното здраве, но ефектът зависи от цялостния хранителен режим
Деспина Маринкоска е завършила специалност „Култура и медии“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“ през 2022 г. Професионалния си път в журналистиката започва като стажант-репортер в няколко национални медии, където натрупва опит в отразяването на актуални събития и подготовката на журналистически материали. Интересите ѝ са насочени към криминални истории, лайфстайл теми, култура и наука, като в работата си се стреми да представя темите по достъпен, точен и ангажиращ начин.
Коментари (0)