Важно е да намалее административната тежест върху лекарите, каза депутатът от ПБ
Д-р Юлиан Димитров е коремен хирург с над 20-годишен опит в Спешната медицинска помощ. Завършил е медицина в МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна. Той влезе в 52-ото Народно събрание на мястото на министъра на туризма Илин Димитров и продължава да практикува своята професия и по време на мандата си в парламента.
Г-н Димитров, какви са целите на Бюджет 2026 в частта за здравеопазване?
Основните цели на Бюджет 2026 г. са финансовата стабилизация на системата на здравеопазване. Искаме да ограничим злоупотребите, да има по-добър контрол при разходването на обществения ресурс. Това ще освободи средства, които могат да се насочат за лекуване на пациенти. С приемането на Закона за Бюджета на НЗОК ще може да започнат преговорите за Националния рамков договор (НРД). Подготвя се нов Колективен трудов договор. Ще направим задълбочен анализ и ще потърсим устойчиво решение на дългосрочно отлаганите проблеми в здравната система. Парите, предвидени за Бюджета на НЗОК, ще осигурят устойчивост на системата, балансиране и ритмичност на здравноосигурителните плащания.
Вие сте практикуващ лекар. Вярвате ли, че може да се постигнат тези цели в посочените параметри?
На фона на тежката финансова криза в България това е реалният бюджет. Смятаме, че нашата първа стъпка в изпълнение на нашите обещания, ще бъде в този бюджет. Трябва да стабилизираме системата, да сложим край на злоупотребите и да направим следващите стъпки, които всички очакват.
В здравната стратегия се говореше за увеличаване на превенцията и подпомагане на извънболничната помощ, защото всички твърдят, че имаме много хоспитализации. Виждаме, че има увеличение на парите за болниците, а няма увеличение на финансите за извънболничната помощ.
В Бюджета на НЗОК за 2026 г. е предвиден ръст от 4,4% за първичната индивидуална медицинска помощ или общопрактикуващите лекари и отделно 4,4% за специализираната медицинска помощ. Освен това, Министерството на здравеопазването към НЗОК се увеличават трансферите за ваксини и първична профилактика на ракови заболявания, причинени от човешки папилома вирус с 3,9%, което е превенция. През 2022-25 г. парите за извънболнична помощ се увеличават с 43.8%, а тези за болничната - с 33%. За съжаление, в посочения период хоспитализациите също нарастват - 7,4%. Логично е да си мислим, че увеличаването на парите за профилактика би трябвало да доведе до по-добър контрол на заболяванията в лабораторни условия и да има занижаване на броя прием в болница, но те също нарастват. Смятам, че увеличението за средства за извънболнична помощ е необходимо, но то не е достатъчно само по себе си.
Ние от ПБ искаме анализ на системата, който влючва контрол на качеството и постигнатия резултат, както и оценка на ефективността на разходите, а не само да виждаме процент и увеличение в цифров вариант. Смятаме, че трябва да се засили сътрудничеството между общопрактикуващите лекари, специалистите и болниците - освен финансовия ресурс, трябва да подобрим и структурата на модела. Тогава допълнителния ресурс на извънболничната помощ ще доведе до намаляване на хоспитализациите.
Бившият здравен министър Мими Виткова даваше пример, че в края на нейния мандат в България е имало 144 болници, които са били равномерно разпределени за всички региони, а тогава (към края на 1997 г. населението на България е било 8 283 200 души). Сега болниците в страната са 3 пъти повече - над 340, (а населението България е около 6 423 207 души) и лечебните заведения са предимно в големите градове. В каква насока ще бъде готвения от вас анализ? Възможно ли е увеличение на броя на частните болници? Как ще се търси баланс за достъпна медицинска помощ?
Здравната карта в България не трябва да се разглежда като статичен показател, а трябва да бъде в зависимост от демографската ситуация в определени региони. Показателите трябва да се гледат в контекста на съвременното състояние на българското здравеопазване. За частните болници - ние сме пазарна икономика и когато има пазар, който предлага услуги, не би трябвало да го ограничаваме в административен план. Би трябвало да подобрим контрола върху разходването на публичен ресурс, защото той е наш, общ - на лекарите, на пациентите, на българския народ.
На каква медицинска помощ могат да разчитан в село с 10 жители, където няма обществен транспорт, а те нямат лични автомобили?
Министерството на здравеопазването е предвидило и заложило в Бюджета за т.г. стимули за медицинска помощ за малките населени места. Това има два аспекта - да се осигурят условия на лекарите, които са там, да работят и да се грижат за хората. От друга страна - тези хора да имат достъп до медицинска помощ.
От години в Центровете за спешна медицинска помощ има недостиг на линейки, екипи, техника. Какво планирате да се промени там?
Моята кариера като лекар започна в системата на спешната медицинска помощ. Работил съм на първа линия, затова мога да кажа, че проблемите в този сектор имат хроничен характер. Той не е само български, той е общоевропейски. Важна задача за нас е да стабилизираме инфраструктурата на Спешната медицинска помощ в България. Без модерни и добре оборудвани центрове, без нормални битови условия за работещите и без стабилизирана инфраструктура - дори да имаме достатъчно хора и линейки, ефективността ще остане ограничена. Видяхме репортажите от Югозападна България, кадрите са покъртителни за условията, в които работят колегите и са принудени да приемат пациенти.
През 2017 г. започна проект за изграждане на 235 обекта за нуждите на спешната помощ. Към днешна дата са изпълнени 135 пункта, 59 се довършват, а 40 ще бъдат ремонтирани.
Включително и Центърът в София, който обслужва нуждите на над 2-милионен град, страда от недостиг на линейки. Отделно новите коли, се развалят месеци след като започне експолатацията им и в оборот остават старите автомобили за спешна медицинска помощ, за някои от тях няма и резервни части.
Това е по-добре да коментира специалист по автомобилна техника.
Може би става въпрос за контрол, за обществени поръчки, за обществени пари, за изисквания, зададени от Министерството на здравеопазването. До края на мандата на Вашето правителство може ли да очакваме разкриването на нови Спешни медицински центрове и нова техника?
Наша отговорност е до октомври да завършим строежа и ремонта на тези 59 Центрове за медицинска помощ. Стремежът ни е да подобрим условията за прием на пациенти и работа за нашите колеги.
Как така има толкова много кандидати за депутати, но не и за лични лекари?
За мен лекарската професия винаги е имала много висок обществен статус. За съжаление, неуредиците в нашата здравна система понякога отблъсква от този труден път. Интересът към медицината спада заради недоброто финансиране, неясното обучение и нещо, забелязано от специализантите - концентрация на привлекателните лечебни заведения предимно в големите градове. На този фон представителството в Народното събрание наистина изглежда привлекателна алтернатива. В личния ми опит като народен представител показва, че истинската и обществено ориентирана парламентарна дейност е много трудна. Смятам, че кандидатът за депутат трябва преди това да има успешна професионална реализация, експертност и най-вече - отговорност към хората, които са дали доверието си. Аз ще си остана винаги лекар и затова ще работя за подобряване на условията за практикуане на нашата професия и така да стане привлекателна за младите хора.
Липсата на лични лекари дори в София е голяма. Как ще стимулирате увеличаване броя на общопрактикуващите лекари? Как ще помогнете медиците - преди дни имаше протест на медиците в ИСУЛ?
От ПБ сме привърженици на конструктивния диалог с медиците и с младите лекари. Увеличаването на кандидатите на общопрактикуващите лекари може да се разглежда в няколко аспекта - финансов, административен и териториален. Заплащането трябва да се определя от реалните резултати, а не само от броя на записаните пациенти. Важно е да намалее административната тежест върху лекарите, защото значителна част от тяхното време отива за оформяне на документи. Смятаме, че са нужни програми за стимулиране на първичната медицинска помощ в малките населени места. Можем да стимулираме медиците да работят в регионите с финансови или битови стимули, които държавата или общините да предложат. Започнах своята дейност в община Велики Преслав и там ми беше предоставено общинско жилище докато бях там. Когато лекарите вече имат сериозни основания да останат в малките населени места, пациентите ще получат навременна и качествена помощ. Важен въпрос за нас е да се подобри качеството на обучение по време на специализация, за да получат колегите ни реални практически умения още в началото на своя професионален път, а не да бъдат сухи теоретици. Разглеждаме идеята за единен държавен изпит за специализантите и за въвеждане на електронна книжка. Ще направим всичко, за да може младите да изберат да живеят в България.
Вие внесохте промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП) и в Закона за лекарствата в хуманната медицина. След колко време ще спрат спекулациите с цените?
С промените предлагаме болниците, независимо от собствеността си, да са задължени да участват в обществените поръчки. Премахване критерия за собственост цели повишаване на конкурентноспособността, най-вече - прозрачност при изразходване на публичните средства. Законът за публичните средства ни поставя в равно положение, независимо от собствеността. Нашите предложения ще отговорят на Директива на ЕС 2014 от 2024 г. Заради неправилно транспониране срещу България е предприета наказателна процедура от ЕК. Тази процедура казва кои организации са задължени да участват по ЗОП. Целта е да намалим злоупотребите в здравеопазването.
Очакваме ефектът да се усети след приемането на промените в двата закона.
Това означава ли спиране на лекарствения туризъм?
При всички положения с централизираните поръчки на лекарства цените ще спаднат. Ще се освободи финансов ресурс за директно медицинско обслужване на българския пациент.
Какво от своята медицинска практика бихте искал да пренесете в теорията на политиката?
Има един термин - "злантият час". Отношението ми към него е провокирано от работата ми в Спешната медицинска помощ и от работата ми в най-голямата спешна болница във Варна - "Света Анна". Златният час де първият час след спешна ситуация или травма. Тогава навременната и точна диагноза дава голям шанс за спасяването на пациента. Изграждането на една специализирана комплексна помощ - спешна, кардиологична, не бива да се разглежда като разход, а като инвестиция в живота. Целта е да се намали смъртността чрез по-добра координация и синхронизация между спешните институции, сухопътната и въздушна помощ. Златният час за всеки човек е и златният час за България.
Вие сте почитател на Екзюпери. Какво бихте искал да приложите от неговите принципи?
Животът е изкуството на малките стъпки - за мен това е религията за живота, описана в неговата т.нар. "Молитва на Екзюпери". Човек трябва да има една дългосрочна стратегия и да я следва стриктно, последователно, с огромно търпение, защото без търпение нито един път не може да бъде извървян качествено и най-вече - със смирение, защото трябва да бъдем равни на най-уязвимите, най-ощетените и най-болните, за да им помогнем адекватно. Ако успеем да "влезем в техните обувки". Еклесиаст е казал, че е по-важен е краят на пътя, отколкото неговото начало. Смирението е умение да разберем гледната точка на другия.
