През 1997 г. в България имаш 144 болници равноморно разпределени на територията, сега са над 340, каза тя
Отдавна трябваше и частните болници да правят търгове за лекарства и за апаратура. Многократно ЕК призоваваше да се изравнят условията между обществените и частните болници. Това заяви бившият здравен министър Мими Виткова пред БТВ.
До безкрай ли ще продължава това строителство на нови болници в няколко града в страната, запита тя. "А какво става с останалите места? Общинските болници сме ги отписали. Извънболничната помощ вече е 99% приватизирана. Ще имаме или няма да имаме обществено здравеопазване", запита Виткова.
"Никой в България не знае цената на медицинските изделия. Затова една става в една болница може да струва 2000, в друга - 5000", каза Виткова. Тя даде пример, че от години се говори за цените на медикаментите за онкоболни, където има драстични разлики. Дечо Дечев преди години постави този въпрос, още не е намерено решение, каза тя.
"Погледнете Бюджета - за болнична помощ са 2,4 млрд. За лекарства са 1,3 млрд. Събрани заедно парите за лекарства и за болници са над 70% от Бюджета за здраве и ние продължаваме да наливаме точно там - строим болница след болница и сме с най-висока смъртност с т.нар. предотвратими заболявания. Докога може да финансираме непрекъснатото увеличение на бюджета за болнична помощ? Това е напълно излишно", каза бившият здравен министър.
"Оставила съм системата със 144 болници през 1997 г. - справедливо разпределени на територията на страната. При това - тогава ние бяхме на второ място по брой на болнични легла на глава от населението. Германия беше преди нас. Не сме били в дефицит на болнични легла. Сега болниците са над 340", заяви Виткова и допълни - "говорим, че парите следвали пациента. Изградихме система, която сама стимулира свръххоспитализацията. Ако няма хоспитализация, няма пари за съответната болница.
Позовавайки се на Конституцията тя запита къде е гарантирано безплатното ползване на здравните услуги и достъпно здравеопазване.
Тя каза, че е възможно да бъде определена максимална надценка на лекарствата, както е било до 1999 г.
Бившият здравен министър даде пример с доплащане на 28 000 лева за аортна клапа. "Липсва всякаква социална чувствителност на нашите политици да разберат проблема с доплащането", каза Виткова.
"Системата на здравеопазване, както я оставихме да се развива на търговски принцип, я докарахме до сергия. Липсва всякаква структура и организация на онкологичната помощ. Националната онкологична болница я докарахме до вегетиране", заяви бившият министър.
Тя заяви, че немалка част от медиците са променили мисленето си към търговски манталитет. "Медицината е екипна дейност. Посочваме едни заплати, но не коментираме Допълнителното материално стимулиране, което се разпределя в Клиниките. ... Затова имаме 60 патоанатоми в цяла България, цитонамазки се пращат от единия край на страната до другия, заради липса на специалисти. От друга страна - политиците и техните лобита осъществяват натиск, обясни медикът.
"Да чухте позиция от БЛС по тази свръхконцентрация на болници в 3-4 града в страната и лишаване на цели региони от медицински специалисти? Като брой лекари имаме достатъчно, но те са концентрирани в определени региони.
Нашите политически партии нито имат експертен потенциал, нито политическа воля и решимост да решават проблемите, каза тя и допълни, че проблемите се натрупват, когато няма решение.
Лобитата имат сериозно участие в честата смяна на здравните министри. "Сегашният екип има пред себе си хоризонт, очаквам да видя ясна програма какво да прави. Решенията в здравната система не могат да се вземат от днес за утре", каза Виткова.
