Как сънят, тревожността и мозъкът влияят на нощните мисли
Някои хора спят дълбоко и спокойно, събуждайки се отпочинали и изпълнени с енергия. При други обаче ситуацията е противоположна. За тях нощта се превръща във време за мисли, съмнения и тревоги. Вместо кратко прекъсване на съня, събуждането посред нощ се превръща в момент, в който умът започва да работи интензивно.
При едни това се случва рядко, а при други се превръща в нощна практика. Сънят става прекъсван и повърхностен, а чувството за възстановяване постепенно се губи. Според психолога Кристен Стоун, специалист по поведенческа медицина на съня, дори и осем часа сън губят стойността си, ако са разпокъсани - в такъв случай те не носят повече полза от четири часа непрекъснат сън.
Засилването на тревожността през нощта често се обяснява с липсата на разсейващи фактори. През деня вниманието ни е ангажирано с работа, задачи и разговори, което позволява притесненията временно да бъдат „заглушени“.
С настъпването на нощта и утихването на всичко около нас умът остава насаме с мислите си. Тогава именно на преден план излизат нерешените проблеми. Често опитите да ги игнорираме дават обратен резултат - колкото повече се стремим да не мислим за тях, толкова по-настойчиво се връщат. В психологията това се разглежда като ефект, наподобяващ „снежна топка“, при който тревожните мисли се наслагват и постепенно се засилват.
Наред с психологическите обяснения съществуват и чисто биологични фактори. Както посочва невропсихологът Санам Хафийз, през нощта организмът ни става по-податлив на тревожност.
Съществено значение има амигдалата - частта от мозъка, отговорна за страха и емоционалните реакции. В състояние на умора нейната чувствителност се повишава, което води до по-силни и често по-ирационални реакции.
Според изследвания именно през нощта нараства склонността към негативни мисли и емоционални крайности. Това обяснява защо дребни проблеми, които през деня изглеждат управляеми, през нощта започват да се възприемат като значително по-сериозни и натоварващи.
