В 12:00 часа в продължение на две минути с излъчването на акустичен сигнал от сирени бе отдадена почит към паметта на Христо Ботев, Васил Левски и всички загинали за свободата на България.

В София пешеходците и автомобилите спряха, за да засвидетелстват уважение към героите.

Навършват се 150 години от безсмъртието на Христо Ботев – поет, революционер и национален герой, превърнал се в символ на саможертвата в името на свободата.

Христо Ботев е една от най-значимите личности в българската история. Той остава в националната памет като поет, публицист и революционер, посветил живота си на борбата за освобождението на България от османска власт. Неговите идеи за свобода, справедливост и народно единство продължават да вдъхновяват поколения българи.

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в град Калофер в семейството на учителя Ботьо Петков. Получава добро образование и учи в родния си град, а по-късно продължава обучението си в Одеса, в Руската империя. Още като млад проявява интерес към литературата и обществените въпроси.

След завръщането си в България Ботев известно време работи като учител. Скоро обаче се включва активно в националноосвободителното движение и заминава за Румъния, където живеят много български емигранти. Там развива дейност като журналист и публицист. Работи във вестниците "Дума на българските емигранти", "Будилник", "Знаме" и други издания. В своите статии защитава правата на българския народ и призовава към борба за свобода. Неслучайно той пише: "Само онзи, който е живял, страдал и плакал с народа си – само той може да го разбере и да му помогне!"

Освен публицист, Ботев е и талантлив поет. Макар да оставя сравнително малко на брой стихотворения, те се нареждат сред върховете на българската литература. Сред най-известните стихотворения на Христо Ботев са "На прощаване", "Хаджи Димитър", "Обесването на Васил Левски", "Моята молитва" и "Борба". Тези произведения заемат особено място в българската литература, защото пресъздават основните идеи в творчеството на Ботев – любовта към родината, борбата за свобода, саможертвата в името на народа и непримиримостта към несправедливостта. Те продължават да се изучават и днес като едни от най-ярките образци на българската възрожденска поезия.