Земята под България се движи: GPS измервания разкриват промени с милиметри годишно

Земята под краката ни изглежда неподвижна, но съвременните сателитни измервания показват друга картина. Земната кора в България и непосредствено около страната продължава да се движи, като отделни райони се преместват с по няколко милиметра годишно.

Ново научно изследване, основано на повече от две десетилетия непрекъснати GPS наблюдения в Румъния, установява движение на части от Мизийската платформа и Южните Карпати на юг спрямо стабилна Евразия със скорости приблизително между 0,5 и 2 милиметра годишно.

Резултатите са публикувани през май 2026 г. в научното списание Solid Earth и са особено интересни за България. Причината е, че геоложките структури не следват държавните граници – Мизийската платформа продължава и на българска територия.

Още по-интересното е, че дългогодишните GPS/GNSS наблюдения у нас също показват измеримо движение на земната кора.

143 GPS станции следят как се движи земята

В изследването за Румъния учените анализират информация от 143 постоянни GPS станции. Натрупването на данни в продължение на повече от 20 години позволява да бъдат установени движения от порядъка на милиметри годишно.

Резултатите показват, че Южните Карпати и Мизийската платформа имат ясно изразен компонент на движение на юг спрямо Евразия – приблизително между 0,5 и 2 мм годишно.

Земната кора не се движи като едно цяло

Едно от важните заключения на учените е, че регионът не се държи като един огромен твърд блок.

Различните части на земната кора се движат по различен начин. В някои райони се наблюдава хоризонтално преместване, в други – издигане или потъване.

Карпатите например показват тенденция към издигане, като в определени райони измерените вертикални движения са приблизително между 0,5 и 2 мм годишно.

При Мизийската платформа картината е още по-сложна. В северните ѝ части се установява тенденция към издигане, докато на юг се наблюдава потъване.

Това е важно и за България, защото Мизийската платформа обхваща значителна част от Северна България и продължава отвъд Дунав в Румъния.

Вранча – дълбокият двигател под Карпатите

В центъра на научния интерес отново е Вранча – една от най-необичайните и активни сеизмични области в Европа.

Под Югоизточните Карпати се намира дълбока литосферна структура, свързана със сложната тектонична история на региона. Именно процесите в дълбочина се разглеждат като един от факторите, които могат да влияят върху съвременната деформация на земната кора.

Вранча има особено значение и за България.

Силните земетресения там могат да бъдат усетени на стотици километри заради значителната дълбочина, на която възникват част от трусовете. Исторически земетресения от Вранча са усещани силно и на българска територия.

Българските измервания

Картината става още по-интересна, когато данните от Румъния се сравнят с дългогодишните геодезични наблюдения в България.

Български учени са анализирали близо три десетилетия GPS/GNSS измервания. В най-южните райони на Югозападна България измерените скорости достигат почти 4 мм годишно.

Това не означава, че цяла България се премества с 4 мм годишно. Става дума за относителни движения и различни скорости в отделни геоложки области.

Защо Южна България се движи по-бързо?

Отговорът трябва да се търси в много по-голямата тектонична картина на Балканите.

На север се намира сравнително стабилната част на Европейската плоча. На юг обаче започва изключително динамичната Егейска област.

Земната кора там се разтяга и деформира, а движението постепенно се предава и към вътрешността на Балканския полуостров.

Затова Югозападна България е особено интересна за геолозите. Именно там се намира и Кресненската сеизмична зона, свързана с едни от най-силните исторически земетресения на територията на страната.

България има и други активни сеизмични райони – Софийския, Пловдивско-Чирпанския, Горнооряховския и Черноморския.

Следователно страната ни не се намира върху напълно неподвижна земна кора, а в сложна преходна област между различни геодинамични системи.

Два милиметра са малко само на човешката времева скала

Чисто математически, ако една точка се движеше постоянно със същата скорост и в същата посока, за 10 години това биха били 2 сантиметра, за 100 години – 20 сантиметра, а за 1000 години – 2 метра.

Но тук има една много важна уговорка.

Не можем просто да умножим сегашната скорост по хиляди или милиони години и да получим картата на бъдещето.

Най-важното е, че румънското и българското изследване започват да очертават различни части от една и съща голяма картина.

Северно от България учените измерват движение на Мизийската платформа и Южните Карпати на юг с до около 2 мм годишно. Българските дългосрочни наблюдения същевременно показват движения от около 1–2 мм годишно в северните части на изследваната зона в Западна България, които нарастват към юг и достигат почти 4 мм годишно в крайните югозападни райони.

Това показва, че държавната граница по Дунав няма особено значение за геологията. Под България и Румъния се намират части от огромна система, която продължава да се приспособява към силите, действащи в земната кора и мантията.

Тектоничните скорости и посоки могат да се изменят. Земетресенията могат за секунди да предизвикат премествания, които иначе биха се натрупвали много дълго. Върху релефа действат и ерозията, реките, свлачищата, климатичните промени и измененията в морското равнище.

Резултатите имат значение преди всичко за изучаването на активните разломи и дългосрочната оценка на сеизмичния риск. България има няколко важни сеизмични области, сред които Софийската, Кресненската, Пловдивско-Чирпанската, Горнооряховската и Черноморската, а върху страната могат да въздействат и силните земетресения от Вранча.

Как ще изглежда релефът на България след стотици и хиляди години, науката днес не може да каже. България не стои върху геологично застинала земя. Докато градовете, пътищата и границите ни изглеждат неподвижни, земната кора под тях продължава своето бавно движение – милиметър по милиметър, година след година.