Мартин Димитров: Няма пилот в самолета и няма цялостна концепция за бюджета за 2027 г.

Предложените от Министерството на финансите приходни мерки и данъчни промени за бюджета за 2027 г. не са част от цялостен план за ограничаване на дефицита и ускоряване на икономическия растеж, заяви депутатът от "Демократична България" Мартин Димитров пред БНТ.

По думите му предложенията са събрани от отделни идеи, без между тях да има ясна връзка и обща посока. "Имам чувството, че тези хора, като чуят отнякъде някаква идея, без цялостна концепция я предлагат. Няма пилот в самолета и няма цялостна концепция", коментира Димитров.

Според него основната цел на бюджетната политика през 2027 г. трябва да бъде свалянето на дефицита под 2%. Димитров свърза високия дефицит с увеличаването на държавния дълг, ръста на търсенето и допълнителния натиск върху цените.

"Като направиш 5,7% бюджетен дефицит, толкова голям, колкото не е имало от 20 и повече години, това означава, че теглиш огромен дълг - над 10 милиарда евро, наливаш ги в икономиката, това повишава търсенето и автоматично вдига цените", каза депутатът.

Той определи ограничаването на дефицита като една от основните задачи, по които "Демократична България" ще работи през следващата година. "Това трябва да е изключителен приоритет за 2027 година. Това сме казвали от "Демократична България" - дефицит под 2%. И сме готови да разгледаме сложни мерки в тази насока", посочи Димитров.

Според депутата разговорът за по-високи заплати и пенсии трябва да бъде свързан с увеличаването на икономическия растеж. Затова от "Демократична България" предлагат поетапно въвеждане на нулева ставка за реинвестираната печалба.

Идеята, по думите му, е компаниите да бъдат насърчени да влагат повече средства в ново оборудване и технологии, което да повиши производителността и доходите. "Това е много интересен законопроект за поетапно въвеждане на нулева ставка на реинвестираната печалба, за да има повече инвестиции, нови машини, по-висока производителност на труда и да растат доходите. Защото това искат хората", коментира той.

Димитров определи като положителна стъпка предложението прагът за задължителна регистрация по ДДС да бъде увеличен до 75 хил. евро. Според него обаче прагът трябва да бъде още по-висок.

"Ние искаме 85 хиляди евро праг за задължителна регистрация по ДДС. Той ще стане 75 хиляди евро. Това го считаме като наш успех и общ успех. И важна стъпка за България. Но това е само една стъпка. Трябват много стъпки", каза Димитров.

Той коментира и предложението за ускорена данъчна амортизация на инвестиции в технологии, включително свързани с изкуствения интелект. Според него мярката може да има положителен ефект, но обхватът й е твърде ограничен.

"Не са добре очертани. Ще ви дам пример. Ускорената амортизация е за много тесен кръг от активи. Ние сме написали цял законопроект и сме им го предоставили именно за ускорена амортизация за машини, оборудване, софтуер и така нататък", посочи депутатът.

Димитров отправи критики и към предложението за данък върху свръхпечалбата. Той постави въпроса защо в обхвата на мярката не попадат петролът и хазартът.

"И, например, не включват хазарта. Тоест в обхвата на свръхпечалбата го няма петрола, първо. И второ - го няма хазартът", коментира той.

Депутатът критикува и липсата на конкретни разчети за очакваните приходи от отделните данъчни мерки. По думите му в законопроектите трябва ясно да бъде посочено какъв финансов ефект се очаква от всяко предложение.

"Едно от много важните неща в данъчните закони е, че няма конкретно описание при дадена мярка какъв приход се очаква. Тоест това не е добре разписано, на практика го няма", заяви Димитров.

Предложенията за бюджета за 2027 г. включват 33% данък върху определени свръхпечалби, като сред засегнатите сектори са банки, застрахователи, телекомуникационни компании и други дружества.

Друга тема, която депутатът коментира, беше отпадането на ограничението за износ на дизел и самолетно гориво. Според него решението е взето без достатъчно анализ и може да създаде допълнителен натиск върху цените на горивата.

"Те без сериозен анализ махат тази забрана. И днес казват, което за съжаление е мярка в посока поскъпване на горивата", заяви Димитров.

Той направи разграничение между международните фактори, които влияят върху цените и не могат да бъдат контролирани от България, и вътрешните фактори, върху които държавата може да влияе.

"Международната криза на горивата вдига цените на горивата и ние на това не можем да влияем. Но можем да влияем на българските фактори", посочи той.

Като един от тези вътрешни фактори Димитров посочи бюджетния дефицит. Според него по-високото облагане на хазарта може да бъде част от мерките за неговото ограничаване.

"Това е една от мерките, които трябва да се приемат. И да, там има място за по-високи данъци и има място и за свръхпечалба", каза депутатът.

Той уточни, че не предлага повишаване на основните данъци в страната. Вместо това от "Демократична България" ще поставят акцент върху две направления - ограничаване на дефицита и стимулиране на икономическия растеж.

"Първата, както стана ясно - ограничаване на дефицита под 2%. И мерки за растеж", посочи Димитров.

По думите му именно по-високият икономически растеж е необходим за трайно увеличаване на доходите. Той отново подчерта необходимостта от стимули за инвестиции и по-висока производителност.

"Това е много интересен законопроект за поетапно въвеждане на нулева ставка на реинвестираната печалба, за да има повече инвестиции, нови машини, по-висока производителност на труда и да растат доходите", коментира Димитров.

Сред останалите обсъждани промени за бюджета за 2027 г. са данъкът върху свръхпечалбата, актуализацията на данъчните оценки на имотите, промените при хазарта и данъчните облекчения за семейства с деца.