Министър Пеев: Превенцията трябва да е в основата на пътната безопасност, а не да тичаме след събитията

"Дълбока реформа в системата за пътна безопасност и мащабна промяна в транспортната инфраструктура подготвя държавата. Основната цел е да бъде прекратена разпокъсаността на контрола, информацията и отговорностите, като същевременно България подобри свързаността си по оста Север–Юг и между отделните региони".

Това заяви транспортният министър Георги Пеев пред НОВА ТВ. Той представи част от мерките и стратегическите инфраструктурни проекти, по които работи ведомството. По думите на Пеев в момента основният проблем е липсата на единна система за анализ на риска.

„Към момента имаше разпокъсаност. Не само на информацията и на контрола. Има кампанийност, няма анализ на риска. Ние трябва да анализираме риска и да правим превантивни мерки, а не да тичаме след събитията“.

Според него реформата няма да доведе до създаването на нова „мегаструктура“. Вместо това ще бъде изградено информационно и дигитално ядро в Министерството на транспорта, което ще обединява данните от различните технически системи. В него ще постъпва информация от камерите и устройствата на МВР, Министерството на транспорта, общините и други институции.

„Идеята е информацията от всички технически системи да влезе на едно място, да се обработва адекватно, да се създадат рискови профили и на базата на тези рискови профили информацията да тече към дадените институции“.

Министър Пеев обясни, че нарушителите ще бъдат идентифицирани автоматично. Той даде пример с водач, който системно превишава скоростта, предприема неправилно изпреварване, засича други автомобили или използва аварийната лента. При засичане на подобно поведение системата ще може да подаде информация директно към полицейските екипи.

"Това означава, че нарушение, заснето например край Пловдив, би могло да доведе до спиране на автомобила по-късно в района на Стара Загора. Предвижда се информацията да може да се подава и към електронни пътни табла, които да предупреждават за рискови ситуации или да подпомагат организацията на движението".

Друг важен елемент от реформата е дигитализирането на процеса по връчване на санкциите. Целта е да бъде ограничена възможността нарушителите да отказват или умишлено да избягват получаването на фишове.

„Всичко това ще стане дигитално и няма да има тази човешка намеса. Това е идеята. За целта ще бъдат направени промени в 8 закона и 10 подзаконови нормативни акта, които да регламентират административния процес. Системата ще подпомага и НАП и митниците Единното информационно ядро няма да бъде предназначено единствено за МВР. Предвижда се данните да могат да бъдат използвани и от НАП и Агенция „Митници“ за идентифициране на рискови превозни средства и трафик. Така системата ще може да подпомага контрола върху акцизи, контрабанда и движението на тежкотоварни автомобили".

Паралелно с реформата в пътната безопасност държавата подготвя и стратегически инфраструктурни проекти.

„Ако няма техническо обезпечаване, ние няма как да бъдем успешни и ефективни“.

По думите на Пеев България страда от недостатъчна транспортна свързаност по оста Север–Юг. Сред приоритетите са изграждането на нови мостове над Дунав, магистрала „Черно море“, подобряване на „Тракия“ и намиране на решение за Кресненското дефиле. Вече се прави предварително проучване за втори мост при Русе.

„Искаме да дублираме моста на Русе, искаме да има и нови мостове. Сега правим предварително проучване на втория мост на Русе. Искаме да направим поне още два такива“.

Сред стратегическите проекти е и изграждането на автомагистрала „Черно море“, която трябва да свърже по-добре Варна и Бургас. Предвижда се и разширяване на най-натоварените участъци на „Тракия“, включително с допълнителна лента там, където това е възможно. По отношение на железопътната инфраструктура Пеев посочи необходимостта от нова линия Лесово–Ямбол–Елхово, която да подобри връзката с Турция.

Министър Пеев уточни, че пред държавата стои и въпросът как ще бъдат финансирани бъдещите инфраструктурни проекти.

"Обсъждат се европейско финансиране, публично-частни партньорства и заемни средства. Не се цели създаването на допълнителна финансова тежест за гражданите".

По думите му конкретният модел трябва да бъде определен след икономически анализ за всеки отделен проект.

„Всичко е въпрос на един cost-benefit анализ, на един модел, който трябва да покаже тези параметри. Към момента нямам готов отговор колко би струвало например пътуването София–Варна при евентуално въвеждане на такъв модел. Въпросът за бъдещите винетки и тол такси също все още не е решен в конкретика. В момента ние сме се фокусирали върху инфраструктура".

Според него предстоящата реформа трябва да върви паралелно в две направления – по-ефективен контрол и превенция на пътя и изграждане на модерна транспортна инфраструктура, която да осигури по-добра свързаност на България.