България е домакин на три етапа от тазгодишното издание на Джиро д'Италия. Страната ни не е имал представител в легендарното колоездачно състезание от точно 11 години. Николай Михайлов е първият и до момента единствен български участник в Обиколката на Италия през 2015 година. Спортната библия на Италия La Gazzetta dello Sport разговаря с него за домакинството на България.

Французин спечели първия етап на Джиро д'Италия

– Живеете ли в момента в България?

– Да, живея в София. Женен съм и имам дъщеричка на 4 години.

– Участвахте в Джирото през 2015 година. Тогава завършихте на 129-то място в генералното класиране, а най-добрият ви резултат е 15-то място в един от етапите. Какво си спомняте от това състезание?

– Спомените все още са живи. Беше уникално преживяване, което ще помня цял живот. Винаги ще си спомням изключително тежките етапи, предизвикателствата, пред които се изправихме, невероятната атмосфера и духа на състезанието. А освен това имаше и милионите зрители, които се тълпяха по пътищата, възгласите във всеки град, през който преминаваше пелотонът, магията на Италия и прекрасните региони, през които преминавахме. 

– Кой беше най-добрият етап?

– Всеки етап беше различен и успях да се насладя дори на най-тежките, където много страдах. Но винаги ще помня седмия етап, когато се присъединих към най-дългия откъс в това Джиро. Беше етап от 270 километра и аз останах начело за повече от 230. Беше невероятно да водя състезанието почти през целия ден, да чувам възгласите на публиката и да преживея едно от най-големите предизвикателства в кариерата си.

– Какво е усещането да завършиш това състезание?

– Усещането уникално. На първо място, това беше лично постижение. Милиони хора по целия свят карат велосипед, но само малцина достигат това ниво, да не говорим за участие в Джирото. Да завърша състезанието, при това като първият българин, стартирал в него, беше огромна чест за мен.

– Какво означаваше за теб да си първият българин в Джирото? 

– Беше голяма чест, но и голяма отговорност. Опитах се да представя страната си възможно най-добре, като се включвах в откъсванията и се стараех да бъда активен през цялото състезание. По това време носех и екипа на българския национален шампион, което ми даде още по-голяма мотивация.

– Защо българското колоездене няма състезатели от световна класа?

– Няма еднозначен отговор. Вероятно никой не е бил наистина готов да инвестира сериозно в колоезденето. А знаем, че този спорт изисква значителни финансови средства и дългосрочни инвестиции. Надявам се, че домакинството на Джиро д’Италия ще помогне да се промени нещо. Наистина се надявам. Джирото може да помогне на хората да разберат, че колоезденето е чудесен начин да се популяризира една страна, нейните региони и култура. Надявам се също така, че все повече хора ще проявят интерес към този прекрасен спорт. За да се развие професионализмът, първо трябва да има силно участие на ниво аматьори.