Учените признават, че остават неясноти относно точното място, дата и механизъм на заразяване на „нулевия пациент“
Хантавирусът, предизвикал огнище на борда на кораба „Хондиус“ (Hondius) през пролетта, не е мутирал в по-заразна форма и няма пандемичен потенциал. Това показва международно проучване, публикувано в сп. „Сайънс“ и цитирано от АФП, което обобщава резултатите от съвместната работа на учени от седем държави, Чили и Аржентина.
Припомняме, че през април на нидерландския плавателен съд бяха регистрирани 13 случая на зараза, три от които завършиха фатално. Огнището бе официално обявено за ликвидирано от СЗО в началото на юли.
„Ситуацията беше необичайна, което наложи международна координация на епидемиологичните и геномните изследвания“, заяви пред АФП Виржини Соваж от френския институт „Пастьор“. Анализирайки проби от десетина пътници и членове на екипажа, изследователите са съставили „молекулярна лична карта“ на патогена. Тя показва, че вирусът е много близък до щамовете „Анди“, разпространени в Чили и Аржентина.
Геномният анализ отчита много ниско генетично разнообразие и не открива мутации, свързани с по-лесно предаване или по-тежко протичане. „Установена е само една мутация, характерна за този клъстер, но нейното потенциално въздействие засега остава неизвестно“, уточнява Сара Темам от института „Пастьор“.
Данните подкрепят хипотезата за единично предаване от животно на човек, последвано от силно ограничено разпространение на борда. Въпреки това учените признават, че остават неясноти относно точното място, дата и механизъм на заразяване на „нулевия пациент“ преди качването му на кораба, поради което препоръчват по-мащабно изследване на гризачите в региона и допълнителни тестове на екипажа и пътниците.
Виржини Соваж е категорична, че щамът „Анди“ не притежава пандемичен потенциал като този на SARS-CoV-2, тъй като не се предава ефективно по въздушен път. Бързото разчитане на генома му обаче помага да се разсеят спекулациите за „изкуствено създаден“ вирус.
Въпреки благоприятния развой, шефът на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус предупреди в началото на ноември – на фона и на тежката епидемия от ебола – че „един патоген, където и да се прояви, може да се превърне във всеобща заплаха“.
