Според сметките му около 4 млрд. ще са необходими за покриване на дефицита, а още „милиард и нещо“ ще отидат за погасяване на изтичащи стари облигации през 2027 г.
Публичните финанси за 2027 г. не изглеждат изпуснати от контрол, а намесата на Европейската комисия е помогнала бюджетът да не бъде в много по-тежко състояние. Той можеше да е много по-зле.
Това стана ясно от думите на икономиста Георги Ганев в ефира на Bulgaria ON AIR. Той уточни, че въпреки това остава критиката, че по редица пера разчетите са можели да бъдат изготвени далеч по-добре.
По отношение на приходната част Ганев припомни, че първоначалните заявки около данъка върху свръхпечалбата са били значително по-високи. В същото време според него се завръща една позабравена и „не съвсем лоша практика от предишни години“ – макроикономическата рамка да се залага по-консервативно. За догодина се планира БВП от 141 млрд., но икономистът прогнозира, че реалното увеличение най-вероятно ще се окаже по-голямо.
Ганев предупреди, че зимният сезон традиционно благоприятства развитието на рецесионни процеси, ако се появят такива. В случай че неблагоприятната конюнктура се задълбочи, ефектът може да се усети още през първото тримесечие.
Като тревожен сигнал той посочи последните данни за пазара на труда, които отчитат слаб ръст и дори спад на заетостта на годишна база. „Ако това продължи, можем да влезем в неблагоприятен сценарий, при който приходите няма да бъдат изпълнени и поради свиване на данъчната основа“, анализира експертът.
Икономистът внесе яснота и около заложените лимити за нов държавен дълг, като подчерта, че те са тавани и не означават автоматично усвояване на целия ресурс. Според сметките му около 4 млрд. ще са необходими за покриване на дефицита, а още „милиард и нещо“ ще отидат за погасяване на изтичащи стари облигации през 2027 г. За останалите около 3 млрд. обаче остава неясно за какво точно биха се харчили, ако бъдат изтеглени.
Коментирайки оттеглените промени в Закона за личната помощ, Ганев отбеляза, че всяка власт има инстинкта да си купува спокойствие с парите на данъкоплатците. За него конкретният казус е „абсолютен пример“ за опит да се спестят средства без реални реформи – подход, който у нас винаги удря „за сметка на читавите“. Според икономиста големият враг на майките на деца с увреждания не е държавата, а хората, които злоупотребяват със системата.
