Данните бяха представени по време на обсъждането на бюджета на ДОО, докато парламентът дебатира планираното увеличение на минималните и максималния осигурителен доход
Почти всички работещи в България се осигуряват върху минималните осигурителни прагове по икономически дейности. Това заяви управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Весела Караиванова-Начева по време на второто четене на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) в парламентарната бюджетна комисия.
По думите ѝ близо 97% от осигурените лица декларират доходи именно на минималните прагове. Най-висок е делът на подобни осигурявания във Видин, Разград, Силистра, Враца и Монтана, докато в Благоевград, Варна и Бургас процентът е по-нисък. Според Караиванова-Начева засега не може категорично да се каже дали това се дължи на сезонната заетост или на други икономически фактори.
Данните бяха представени на фона на предложението на правителството от 1 август да увеличи максималния осигурителен доход до 2 300 евро, както и за първи път от десетилетие да актуализира минималните осигурителни прагове. При някои икономически дейности ръстът надхвърля 70%.
Промените предизвикаха остри спорове между управляващи, опозиция, работодатели и синдикати. От „Демократична България“ предложиха увеличението на праговете да бъде отложено до края на годината, тъй като според тях бизнесът няма достатъчно време да се адаптира към новите разходи. От ГЕРБ също изразиха подкрепа за подобен подход, като предупредиха, че в някои сектори, включително хранително-вкусовата промишленост, осигурителната тежест ще нарасне значително.
От своя страна Асен Василев от „Продължаваме промяната“ отчете положителни тенденции на пазара на труда, като посочи, че броят на осигурените лица се е увеличил, а работещите на минимална работна заплата са намалели.
Критики отправиха и от „Възраждане“, откъдето определиха увеличението на осигуровките като скрито повишаване на данъчната тежест. Работодателските организации настояха темата да бъде обсъдена по-задълбочено преди следващата бюджетна година, докато синдикатите защитиха необходимостта от актуализация на осигурителните прагове.
Освен промените в осигурителните доходи, между първо и второ четене на бюджета бяха внесени редица предложения, свързани с размера на максималната пенсия, обезщетенията за безработица, майчинството, наследствените пенсии и правилата за изплащане на болничните. Те предстои да бъдат разгледани от народните представители.
