Експерти предупреждават, че радикализацията започва в социалните мрежи, затвърждава се в групата и може да завърши с жестока агресия
Нацистки символи, хитлеристки поздрави и подражание на руския неонацист Максим Марцинкевич–Тесак се виждат на снимки, публикувани от тийнейджъри след смъртоносния побой над 39-годишния Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив.
Марцинкевич е създател на движението „Оккупай педофиляй“. Неговите последователи използвали фалшиви профили, представяли се за непълнолетни и примамвали мъже, които впоследствие били бити, унижавани и заснемани. Кадрите от нападенията били разпространявани в интернет. Тесак умира при неизяснени обстоятелства в руски затвор през 2020 г., но моделът му продължава да привлича последователи.
Според историка проф. Даниел Вачков крайният национализъм предлага лесни отговори на сложни обществени въпроси, като посочва конкретен „враг“, срещу когото да бъде насочена омразата.
„Обикновено виновниците са някакви форми на малцинства. Не бих казал, че имаме дори формални основания в България да се развива крайна омраза към малцинства. По-скоро това са модни течения сред младежите – да се демонстрираш като силен и като човек с по-изявена позиция“, обясни той пред NOVA.
По думите му предполагаемата жертва може да бъде представена като заплаха, за да получи насилието привидно морално оправдание.
„Това е много характерно за комунистическите и фашистките държави – да ликвидират хора, без изобщо да са доказали тяхната вина“, посочи Вачков.
Криминалният психолог Даниел Генчев обяснява агресията и със силата на групата. Младежите търсят среда, в която да бъдат приети, но попаднали в тълпата, могат да изгубят усещането си за лична отговорност.
„В групата има явление, наречено деперсонализация. Намираш се в анонимността на една глутница и си способен да направиш неща, които не би извършил сам“, заяви Генчев.
Киберекспертът и заместник-ректор на Академията на МВР Илин Савов определя съвременната радикализация като „хибриден модел“ – онлайн, офлайн и отново онлайн. Първоначално алгоритмите показват на децата кратки видеа с крайно съдържание. След това те търсят контакт на живо с представители на подобни групи, а при връщането си в интернет получават допълнително утвърждение и наставления.
Според специалистите социалните мрежи могат да превърнат токсичното съдържание в основа за агресивни и нездравословни модели на поведение. Те призовават за по-сериозен контрол от страна на държавата, но подчертават и отговорността на родителите да следят за резки промени в поведението и интересите на децата си.
