Новини
Търси

Застрашени ли са личните ни данни след петгодишния кибершпионаж срещу държавата?

Застрашени ли са личните ни данни след петгодишния кибершпионаж срещу държавата?
Pixabay

Международни хакерски групи са имали скрит достъп до държавните мрежи, като са откраднали над 130 гигабайта информация

Държавата е прекъснала петгодишна кибершпионска операция срещу българската администрация. Международни хакерски групи са имали скрит достъп до държавните мрежи, като са откраднали над 130 гигабайта информация.

Експертът по киберсигурност Христиан Даскалов казва, че към момента може само да се гадае кой точно стои зад атаката, но тя не е случайна, отбелязва НОВА.

„Със сигурност става въпрос за поръчка, тъй като нито един хакер не събира пет години административна информация с цел да се информира. Моделът сочи именно към държавно спонсорирана атака. Често пъти те работят с криминални групировки, държави плащат на хакери, които не са техни служители, и използват техните услуги”, коментира Даскалов.

Той припомни и как се е развило разследването на пробива през последните месеци.

„Първоначалното обявление от министър Василев беше направено през месец август – че е хванато нещо. Няколко месеца по-късно виждаме механизма на работа – анализирана е атаката и атакуващите са отстранени от достъпа до нашата инфраструктура. Става въпрос за достъп до системата за електронен документооборот на държавата, към която са вързани всички органи на централната изпълнителна власт и немалко общини”, посочи той.

На въпрос каква е вероятността в изтеклите над 130 гигабайта да има лични данни на граждани и дали те са застрашени от злоупотреби, експертът отговори успокоително.

„Със сигурност има тук-там лични данни. Те могат да бъдат от докладни и разписки, които по същество са конфиденциални и вътрешни, през проекти на решения на различни актове и постановления, до прозаични неща като подготовка на изборни списъци. Но нещата навеждат натам, че целта не е била теч, така че по-скоро гражданите трябва да не се безпокоят активно за ситуацията”, заяви Даскалов.

Според него статистически на компаниите и институциите им отнема средно между 6 и 8 месеца, преди да разберат, че някой е проникнал в системата им. Самия пробив експертът определи като прост, а не като високотехнологичен удар.

„Моята теза е, че става въпрос за нискотехнологична атака. Стандартният начин, по който такъв тип шпионаж се реализира, е да се пробие администратор на дадената система – например през фишинг. Оттам неговите данни и парола за достъп изтичат и той продължава да си ползва акаунта, без да знае, че данните са изтекли, а този, който шпионира, започва да чете и да сваля”, разясни Даскалов.

Той подчерта, че с елементарна проверка на логовете – записите кой, кога и откъде влиза в системата – аномалиите могат да бъдат засечени веднага чрез поведенческа сигурност.

„В случая никой не е чел тези логове – това е проблемът. Сега имаме внедряване на централизирана система за киберсигурност в държавата и когато започва да се анализира през агенти на различните станции, се хващат тези аномалии”, допълни експертът.

Въпреки поздравленията за въвеждането на системата, Даскалов предупреди, че обхватът ѝ все още е недостатъчен.

„Притеснението ми тук е, че 50 институции вече са обхванати от централизираната система за киберсигурност, а те са много повече – само общините са над 200 и те също са участници в тази система. Защитата я има, но не е приложена навсякъде”, отбеляза той.

Даскалов посочи и информация на „Политико” от същата сутрин, според която Европейската комисия също е била хакната чрез инструмент с изкуствен интелект за търсене на уязвимости. Пробита е системата за HR и заплати, проблемите са продължили близо 10 дни и са изтекли лични данни.

„Никой не е застрахован дори с най-добрата технология. Затова най-малкото – трийте старата информация, архивирайте, вземете мерки, които не са само технологични, а организационни. Това е нещо, което се пропуска много често”, обобщи експертът.

Водещи