Докато лидерите на 27-те държави от ЕС се събират в Брюксел за извънредна среща на върха в четвъртък, това усещане доминира в почти всички европейски столици, според деветима дипломати от ЕС. Те идват от страни с различна степен на историческа близост със САЩ и подчертават, че подобно мислене е особено силно именно в държавите, които досега имаха най-тесни връзки с Вашингтон, пише POLITICO.

Чувството на тревога и скептицизъм остава, а срещата все пак ще се състои, въпреки че късно в сряда Доналд Тръмп обяви, че е постигнал сделка за Гренландия и няма да налага мита на европейските държави – още едно доказателство, че този форум вече е нещо повече от реакция на поредния дипломатически скандал. Плановете на американския президент за Гренландия, изложени по-рано същия ден в Давос, Швейцария, където той поиска „незабавни преговори“ за придобиването на острова, се оказаха последната капка за много лидери. През първата година от втория му мандат те се бяха вкопчили в надеждата, че най-лошите им страхове за страната, която гарантира европейската сигурност от 1945 г. насам, няма да се сбъднат.

Но моментът за любезности „е приключил“ и „дойде време да се изправим срещу Тръмп“, заяви бившият генерален секретар на НАТО и бивш датски премиер Андерс Фог Расмусен пред радио Би Би Си.

Няколко от дипломатите, с които POLITICO разговаря за този материал – всички пожелали анонимност заради чувствителността на работата си – казаха, че се чувстват лично предадени. Някои от тях са учили и работили в САЩ или дълго време са защитавали по-тесни трансатлантически връзки.

„Нашата американска мечта е мъртва“, каза дипломат от ЕС от страна, която традиционно е сред най-ревностните поддръжници на трансатлантическото партньорство. „Доналд Тръмп я уби.“

Колективното осъзнаване в Европа вероятно ще си проличи на срещата – не само в евентуални решения за подготовка на ответни търговски мерки срещу САЩ, ако Тръмп отново промени курса си и възобнови претенциите си към Гренландия.

То ще се прояви и в изявленията, които лидерите ще направят помежду си при закрити врата, а след това и публично. Френският президент Еманюел Макрон загатна това в речта си в Давос, като заяви, че Европа разполага с „много силни инструменти“ и че „трябва да ги използваме, когато не сме уважавани и когато правилата на играта не се спазват“.

Ограничено облекчение

Речта на Тръмп в Давос, в която той нарече самоуправляващия се остров на Дания „наша територия“, не понижи напрежението 24 часа преди набързо организираната среща в белгийската столица, посветена на реакцията на разпадащия се следвоенен ред.

Макар Тръмп да изключи използването на военна сила за завземането на Гренландия, правителствата на ЕС не възприеха това като отстъпление заради острия му тон към Европа като цяло и ясното потвърждение на намеренията му, посочват двама дипломати от ЕС.

В крайна сметка Тръмп се отказа от заплахата да наложи мита на осем европейски държави, които според него му пречат по въпроса за Гренландия, но дотогава ситуацията вече беше ескалирала твърде много.

„След всички обрати през последните дни сега трябва да изчакаме и да видим какви конкретни договорености ще бъдат постигнати между [генералния секретар на НАТО] г-н Рюте и г-н Тръмп“, заяви германският вицеканцлер Ларс Клингбайл пред телевизия ZDF. „Каквото и решение да бъде намерено за Гренландия, всички трябва да разберат, че не можем просто да седнем, да се отпуснем и да бъдем доволни.“

Моментът, в който американският президент заплаши с мита в събота, беше този, в който разривът „стана реален“, каза дипломат от ЕС.

„Може би този натиск ще ни даде няколко месеца, може би ще е нещо по-дълготрайно“, добави друг дипломат, визирайки рязката промяна в позицията на Тръмп. „Мисля, че речта му по-рано днес ще даде храна за размисъл в повечето, ако не и във всички столици – независимо от митата.“

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обобщи настроенията в речта си в Давос във вторник.

„Светът се промени завинаги“, каза тя. „И ние трябва да се променим с него.“

На срещата си лидерите на ЕС ще обсъдят състоянието на трансатлантическите отношения. Преди отстъплението на Тръмп по въпроса с митата те се готвеха да поискат от Комисията да подготви най-мощното си търговско оръжие срещу САЩ – Инструмента срещу икономическа принуда (ACI), както съобщи POLITICO във вторник.

ЕС създаде тази „търговска базука“ през 2023 г., за да се справи със заплахи от враждебни държави, най-вече Китай, за които се смяташе, че използват пазарите и икономиките си, за да изнудват Съюза. Идеята Брюксел да я използва срещу САЩ доскоро беше немислима.

„Ставаме свидетели на голям разрив в световния ред“, каза високопоставен дипломат от страна, смятана в ЕС за ключов американски съюзник. Лидерите ще обсъдят „намаляване на зависимостта“ от САЩ – термин, който досега се използваше основно за отношенията на ЕС с Пекин. „Доверието е изгубено“, добави той.

Среща като терапия

Срещата ще бъде като „терапия“, каза служител на ЕС, запознат с подготовката за Европейския съвет. Тя ще даде възможност на лидерите да формулират конкретен отговор на речта на Тръмп в Давос и на последвалото му твърдение за постигната сделка.

Оценката, че САЩ вече не са надежден съюзник, се е натрупвала постепенно. Първият шок дойде, когато администрацията на Тръмп публикува своята Стратегия за национална сигурност в началото на декември, в която обеща да засили „патриотичните европейски партии“ за сметка на ЕС. (Това отчасти обяснява защо някои лидери в ЕС, като унгарския премиер Виктор Орбан, все още се държат за Тръмп.)

След това Тръмп поднови реториката си за Гренландия, американският посланик в Исландия се нарече губернатор на 52-рия щат на САЩ, а Тръмп изпрати писмо до норвежкия премиер Юнас Гар Стьоре, в което заяви, че след като не е получил Нобелова награда за мир, „вече не се чувства задължен да мисли само за мир“.

Един високопоставен дипломат от ЕС първоначално бил убеден, че писмото е фалшиво. По-късно автентичността му била потвърдена.

Двама висши дипломати, с които POLITICO разговаря поотделно, сравниха сегашното състояние на САЩ с периода преди Втората световна война.

„Мисля, че вече сме отвъд Мюнхен“, каза единият, визирайки срещата от 1938 г., на която Великобритания, Франция и Италия умиротвориха Адолф Хитлер, позволявайки му да анексира части от Чехословакия. „Осъзнаваме, че умиротворяването вече не е правилната политика.“

Рязкото сриване на имиджа на САЩ е особено болезнено за Дания, която Тръмп нарече „неблагодарна“ в Давос. Копенхаген е шокиран от поведението му, след като в продължение на десетилетия беше сред най-лоялните американски съюзници. Дания изпрати войски в подкрепа на САЩ в някои от най-опасните бойни зони в Близкия изток, включително в афганистанската провинция Хелманд, и понесе едни от най-тежките загуби на глава от населението.

„Толкова много от нас са учили в САЩ, всички искахме да работим там“, каза датски служител. „Това е чисто предателство.“