АП/БТА

Новият орган, оглавен от Тръмп и с българския дипломат Николай Младенов начело за Газа, предизвиква скептицизъм в Европа и яростна съпротива от крайнодесните в Израел

Белият дом започна процеса по изграждане на т.нар. Съвет за мир в Газа, като през последните дни бяха обявени имената на неговите ръководители и бяха изпратени официални покани към редица държави да се включат в новата структура.

В петък американската администрация съобщи, че българският дипломат Николай Младенов ще бъде върховен представител за Газа. В управителния борд на съвета влизат държавният секретар на САЩ Марко Рубио, Джаред Къшнър – зетят на Доналд Тръмп, президентът на Световната банка Аджай Банга и други високопоставени фигури.

През ноември миналата година Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, с която одобри плана на Тръмп за прекратяване на войната между Израел и „Хамас“ в ивицата Газа и приветства създаването на съвета като преходна администрация, която да очертае рамката и да координира финансирането за възстановяването на палестинската територия, припомня „Ню Йорк таймс“. Двугодишният конфликт остави Газа в руини – около 80% от сградите са повредени или разрушени според данни на ООН, а голяма част от близо двумилионното население живее в палатки сред тонове отломки.

Тръмп, който ще оглави борда, заяви в „Трут соушъл“, че това ще бъде „най-великият и най-престижен борд, събиран някога, където и да било“, въпреки че много детайли около структурата остават неясни. Според „Вашингтон пост“ постоянното членство в съвета би струвало на всяка държава 1 млрд. долара.

Американски официален представител потвърди тази сума, но уточни, че няма „задължително изискване“ за плащане при присъединяване. Държавите, които не внесат таксата, обаче ще имат ограничено членство от три години. Информацията за размера на сумата първоначално бе съобщена от „Блумбърг“.

САЩ също потвърдиха, че съветът разполага с проект за устав, който Белият дом все още не е публикувал официално. Копие от документа беше разпространено от „Times of Israel“.

Според „Вашингтон пост“ създаването на съвета бе обявено с голяма помпозност като част от плана на Тръмп за надзор върху възстановяването на Газа, но в проекта за устав самата Газа не се споменава изрично – факт, който породи спекулации, че Вашингтон се стреми да изгради алтернатива на ООН, оглавявана от САЩ. Към устава са приложени покани до световни лидери, включително Аржентина, Канада, Египет, Франция, Унгария, Индия, Италия и Турция.

Публикуваният документ очертава значително по-широк мандат от първоначално обявения от Тръмп през октомври. Според него мисията на съвета е „да насърчава стабилността, да възстанови надеждно и законно управление и да осигури траен мир в райони, засегнати или застрашени от конфликти“, като подчертава нуждата от „по-гъвкав и ефективен международен орган за изграждане на мир“ и „коалиция от държави, готови за практическо сътрудничество“.

Европейски лидери водят консултации заради разширените амбиции на Тръмп и е малко вероятно да приемат съвета в сегашния му вид, съобщи официален представител на ЕС пред „Вашингтон пост“. В същото време Брюксел не иска нова конфронтация с Вашингтон на фона на спора за Гренландия и нуждата от американска подкрепа за Украйна. Европейците остават ангажирани с възстановяването на Газа, но нямат желание да плащат огромни суми за структура, доминирана от визията на Тръмп.

Бившият американски дипломат Аарън Дейвид Милър изрази силен скептицизъм. „Нуждаем се от дипломация на терен, а не от перформативно създаване на комисии“, каза той, добавяйки, че Съветът за мир няма да реши нито конфликта в Судан, нито този в Украйна.

Междувременно крайнодесните членове на израелското правителство отхвърлиха подкрепяния от САЩ план за следвоенно управление в Газа и разкритикуваха премиера Бенямин Нетаняху, че не е анексирал територията и не е създал нови израелски селища там, пише „Гардиън“.

Финансовият министър Бецалел Смотрич определи „нежеланието на Нетаняху да поеме отговорност за Газа“ като „първородния грях“ и настоя за насърчаване на еврейското заселване в ивицата. В публикация в „Х“ той критикува включването на Турция и Катар в съвета, обвинявайки ги, че са „вдъхновили Хамас“.

Нетаняху свика спешна среща с коалиционните си партньори в неделя, очевидно опитвайки се да овладее напрежението и да прецени следващите си действия. Основното му предизвикателство остава да запази подкрепата на крайнодесните си съюзници, от които зависи политическото му оцеляване.

В събота израелският премиер публично се противопостави на някои назначения в съвета, заявявайки, че те не са били съгласувани с Израел. Той нареди на външния министър Гидеон Саар да обсъди въпроса с Марко Рубио. Израел вече категорично отхвърля всякаква роля на Турция в следвоенна Газа, а отношенията между двете страни са силно обтегнати от началото на войната през 2023 г.

„Уолстрийт джърнъл“ акцентира върху неяснотите около разоръжаването на „Хамас“ – процес, който съветът би трябвало да наблюдава. Палестинската групировка е готова да предаде тежките си оръжия, но отказва да се откаже от леките, докато Нетаняху твърди, че „Хамас“ разполага с около 60 000 автомата.

Включването на представители на Катар и Турция показва, че САЩ и Израел нямат пълно съгласие за бъдещето на Газа, отбелязва изданието, като прогнозира борба за влияние върху Тръмп и неговия мирен план.

Още по темата

Тръмп стартира формирането на „Съвет за мир“ за Газа

Създават се три структури – Съвет за мир, технократски комитет и изпълнителен орган

Още

Харта показва, че „Съветът за мир“ на Тръмп може да се превърне в конкурент на ООН

Мандатът на органа изглежда по-широк от Газа и дава значителни правомощия на американския президент

Още

„Блумбърг“: Вашингтон предлага 1 млрд. долара „входна такса“ за постоянство в Съвета за мир

Белият дом отрича да има задължителна членска вноска и нарича информацията „подвеждаща“

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.