АП/БТА

Новите мерки предвиждат по-дълго задържане, връщане в „трети безопасни страни“ и 20 000 евро компенсация за неприех бежанец

Под засиления натиск на десните и крайнодесните политически сили, държавите членки на Европейския съюз одобриха в понеделник най-значимото затягане на миграционната политика от години насам, проправяйки пътя към изпращането на мигранти в центрове, намиращи се извън границите на ЕС, съобщава AFP.

На среща в Брюксел вътрешните министри на страните от ЕС дадоха първоначална зелена светлина на три предложения на Европейската комисия, насочени към по-строг контрол върху пристигането и връщането на мигранти. Сред ключовите мерки са:

• Създаване на центрове за връщане извън територията на ЕС, в които да бъдат изпращани мигранти с отхвърлени молби за убежище.

• По-строги санкции и по-дълъг срок на задържане за тези, които отказват да напуснат европейската територия.

• Връщане на търсещи убежище и в държави, които не са техни родини, но ЕС счита за „безопасни“.

Въпреки отчетения спад от близо 20% в нелегалните преминавания спрямо миналата година, политическият натиск по темата остава силен. „Важно е гражданите да почувстват, че контролираме ситуацията“, заявява европейският комисар Магнус Брунер, един от основните двигатели зад реформата.

Предложенията обаче предизвикват остра реакция от левите партии и организациите за защита на бежанците. Според Силвия Карта от PICUM: „ЕС избира път, който може да постави повече хора в риск и да ги остави в правна несигурност, вместо да инвестира в защита и интеграция.“

Дания, известна със своя твърд подход по миграционните въпроси, активно е настоявала за ускоряване на процеса. По думите на европейски дипломат, сред 27-те държави има „широка политическа воля“ реформите да бъдат приети.

Франция и Испания обаче продължават да изразяват резерви – Париж поставя въпроса за законността и ефективността на новите мерки, а Мадрид остава скептичен към „центровете за връщане“, вече тествани без особен успех в други държави.

В понеделник страните членки се споразумяха и за нова система за преразпределение на търсещите убежище. За да бъдат облекчени държави по фронтовата линия като Гърция и Италия, други страни от ЕС ще трябва да приемат мигранти на своя територия или да заплащат 20 000 евро за всеки неприех бежанец като финансова подкрепа за държавите под миграционен натиск.

Въпреки договореността, политическата чувствителност остава висока. „Малко министри биха застанали пред медиите, за да съобщят, че приемат допълнителни 3000 души“, коментира европейски източник, пожелал анонимност.

Как точно ще бъдат разпределени ангажиментите по държави, остава засекретено на този етап. Същевременно в Европейския парламент десните и крайнодесните формации вече заявиха твърда подкрепа за ускорено приемане на мерките още в началото на следващата година.

Още по темата

България сред страните освободени от принос в новата схема на ЕС за разпределение на мигрантите през 2025 г.

Държавите под силен миграционен натиск ще получат приоритетен достъп до европейско финансиране и подкрепа

Още

В Германия обсъждат лишаване от право на гражданство при предоставени неверни данни от страна на мигрантите

Комисията по вътрешни работи одобри промени в закона

Още

Босна и Херцеговина под натиск да ускори реформи заради мигрантския натиск

ЕС предупреждава Сараево, че трябва да подобри контрола по границите

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.