Германия разполага с най-възрастното работещо население сред страните от Европейския съюз, показват официални данни, цитирани от ДПА. Според информацията, в нито една друга държава членка делът на заетите лица на възраст между 55 и 64 години не достига равнище от 24 процента от общия брой работещи.
Данните са публикувани от германската статистическа служба Дестатис, която се позовава на информация на Евростат. Те показват, че именно Германия се откроява с най-висок дял на по-възрастните работещи в рамките на Съюза.
Средно за ЕС хората в тази възрастова група представляват около 20 процента от всички заети. В някои държави обаче делът им е значително по-нисък – например в Малта той спада до едва 11 процента. Над средното за ЕС ниво се нареждат още Италия с 23 процента и България с 22,3 процента от работещите на възраст между 55 и 64 години.
Една от основните причини за тази тенденция на германския трудов пазар е ускореното застаряване на населението, както и постепенното отлагане на излизането в пенсия. През 2024 г. германските граждани са се пенсионирали средно на 64,7 години, докато преди около две десетилетия средната възраст при пенсиониране е била приблизително 63 години.
През същия период задължителната пенсионна възраст в страната постепенно беше увеличавана, а възможностите за ранно пенсиониране – ограничавани. Тези промени допълнително задържат по-възрастните хора по-дълго време на пазара на труда.
Застаряването на населението поставя сериозни предизвикателства пред германската икономика, която все по-силно разчита на привличането на квалифицирана работна ръка от чужбина, за да запълва недостига на кадри. В отговор на тези процеси германското правителство въведе и т.нар. схема „активно пенсиониране“. Тя позволява на служителите, достигнали пенсионна възраст, да получават до 2000 евро месечно необлагаем доход, ако решат да продължат да работят и след пенсионирането си.
Затова СО подготвя предложение за нормативни промени, с които яслите да преминат към системата на предучилищното образование. Това ще позволи по-гъвкави екипи и по-разумно разпределение на медицинските кадри там, където здравната грижа е най-необходима
"Очаквам да видим сериозен политически сблъсък в областните градове", коментира социологът Елена Дариева
Член на УС на БАДДПО обясни как мултифондовият модел позволява по-висока доходност чрез по-рискови портфейли и избор между три подфонда
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)