АП/БТА

Американският сенатор предупреждава за екзистенциална криза за Алианса на фона на засилената реторика на Тръмп за острова

Намерението на президента на САЩ Доналд Тръмп да придобие Гренландия със сила „би означавало краят на НАТО“, смята американският сенатор от Демократическата партия Крис Мърфи, извежда в заглавие британският вестник „Гардиън“.

Според Мърфи обявеното желание на Тръмп САЩ да превземат Гренландия представлява екзистенциална заплаха за Северноатлантическия алианс и би довело до разпадането на съюза между западните държави, съществуващ от десетилетия.

„Това би било краят на НАТО, нали? Алиансът има задължение да защитава Гренландия“, заяви сенаторът от щата Кънектикът и член на комисията по външна политика на Сената в интервю за телевизия Ен Би Си. Той добави, че подобен сценарий би означавал „ясно, че ще бъдем във война с Европа, с Англия, с Франция“, отбелязва „Гардиън“.

Коментарите на Мърфи идват след като Тръмп засили реториката си относно арктическата територия и заяви пред журналисти, че „по един или друг начин ще притежава Гренландия“, отбелязва британското издание.

Американският президент е наредил да бъде изготвен план за евентуално нахлуване в Гренландия, съобщи вестник „Мейл он Сънди“, като допълни, че част от американските военни се противопоставят на подобна идея, аргументирайки се с нейната незаконност.

Тезата на Мърфи, че насилственото присъединяване на Гренландия към САЩ би означавало края на НАТО, се споделя и от редица европейски лидери, включително от министър-председателката на Дания Мете Фредериксен.

Гренландия е бивша датска колония и остава автономна територия в рамките на Кралство Дания, като външната ѝ политика и сигурността са под контрола на Копенхаген, припомня „Гардиън“.

Фредериксен обвини САЩ, че „обръщат гръб на НАТО“, и заяви, че насрочената среща във Вашингтон между външните министри на Дания и Гренландия — Ларс Льоке Расмусен и Вивиан Моцфелт — и държавния секретар на САЩ Марко Рубио ще бъде от решаващо значение.

„Намираме се на кръстопът и това е съдбовен момент“, заяви Фредериксен по време на политически митинг.

Междувременно двупартийна група от американски сенатори, сред които и републиканката от Аляска Лайза Мърковски, планира посещение в Копенхаген за срещи с членове на парламентарната комисия по въпросите на Гренландия, отбелязва „Гардиън“.

Подобни опасения изрази и еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс, който заяви, че договорът на ЕС задължава държавите членки да окажат помощ на Дания, ако тя стане обект на военна агресия, включително от страна на САЩ.

„Съгласен съм с датския премиер, че това би било краят на НАТО, и смятам, че обществените реакции ще бъдат изключително негативни“, заяви Кубилюс пред Ройтерс по време на конференция по сигурността в Швеция. Той добави, че „много ще зависи от реакцията на Дания, но задължението за взаимопомощ съществува“.

Мърфи от своя страна обвини Тръмп, че използва темата за Гренландия, за да отклони вниманието на американската общественост от вътрешни проблеми, като посочи задържането на венецуелския президент Николас Мадуро, плановете за американски контрол върху венецуелския петрол и дори строежа на бална зала в Белия дом.

„Президентът мисли всеки ден за нахлуване в Гренландия, за управлението на венецуелската икономика и за изграждането на бална зала, но не мисли за реалните проблеми на американските семейства“, заяви Мърфи. Той подчерта, че здравните осигуровки на милиони американци растат, а социалните помощи са намалени.

Френският вестник „Монд“ отбелязва, че въпросът за Гренландия изправя НАТО пред едно от най-сериозните изпитания в историята му.

На фона на амбициите на Тръмп европейските съюзници се опитват да деескалират напрежението, подчертавайки необходимостта от засилване на сигурността в Арктика.

Тръмп не крие желанието си да придобие богатия на ресурси остров чрез покупка, споразумение или употреба на сила, като официално обосновава това с необходимостта да се противодейства на Русия и Китай в региона.

„Ако ние не я вземем, Русия или Китай ще го направят“, заяви Тръмп, като добави, че „ако това навреди на НАТО — така да бъде“.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте засега се въздържа от директна конфронтация с Тръмп и поставя акцент върху темата за сигурността в Арктика. Той проведе разговор с държавния секретар Марко Рубио, за да обсъдят ситуацията.

Премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен заяви, че „сигурността и отбраната са отговорност на НАТО и това е непроменима позиция“.

С топенето на ледовете в Арктика се отварят нови морски маршрути между Тихия и Атлантическия океан, което увеличава стратегическото значение на региона както за Русия и Китай, така и за НАТО.

Докато по време на Студената война САЩ са поддържали хиляди военни в Гренландия, днес там има само една база с около 150–200 военнослужещи — „Питуфик“, по споразумение с Дания, отбелязва „Монд“.

Върховният главнокомандващ силите на НАТО в Европа Алексъс Гринкевич заяви в неделя, че съюзниците водят „конструктивни разговори“ по въпроса за Гренландия, без да дава допълнителни подробности.

Още по темата

Републиканец в Конгреса внесе закон за анексиране на Гренландия като щат на САЩ

Ранди Файн аргументира предложението с националната сигурност, докато и демократи, и републиканци отхвърлят идеята

Още

Медведев: Възможен е референдум в Гренландия за присъединяване към Русия

Бившият руски президент заяви, че жителите на острова може да гласуват за присъединяване към Русия, ако САЩ не ускорят действията си

Още

Правителството на Гренландия отхвърли попечителство от САЩ

„Всички държави-членки на НАТО, включително Съединените щати, имат общ интерес от защитата на Гренландия“, се казва в изявление на коалиционното правителство на острова, добавяйки, че по никакъв начин не може да приеме завземането на Гренландия от САЩ

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.