АП/БТА

Бабиш води в социологическите проучвания

Залогът в предстоящите избори в Чехия е огромен — особено за Русия. Затова едва ли е изненада, че страната в последно време е залята от проруска дезинформация, пише Politico.

Победа на популиста от десницата Андрей Бабиш, който води в социологическите проучвания, би го поставила редом до Виктор Орбан и Роберт Фицо на масата на ЕС. Унгарският и словашкият лидер поддържат приятелски отношения с руския президент Владимир Путин и последователно торпилират единството на ЕС относно Украйна.

Настоящият премиер на Чехия Петър Фиала определи вота на 3-4 октомври като битка за геополитическото бъдеще на страната. „Става дума за това накъде ще поеме Чешката република. Дали ще останем силна демокрация, с пълна свобода, с просперитет, държава, която е твърдо част от Запада … или ще се отнесем някъде на Изток,“ каза Фиала на митинг в Пилзен в Западна Чехия миналата седмица, на който присъства POLITICO.

На този фон анализатори предупреждават, че Чехия е заливана от проруска пропаганда и дезинформация.

Обемът на фалшивите новини нараства постоянно от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г., достигайки рекорд от около 5000 статии месечно, според Войтех Бохач, разследващ журналист в чешкото издание Voxpot. Последно разследване на Voxpot установи, че 16-те най-големи дезинформационни сайта произвеждат повече съдържание от всички традиционни чешки медии взети заедно.

Статиите варират от критики към ЕС и НАТО до абсурдни конспиративни теории, включително твърдения, че Брюксел насърчава канибализма като решение на климатичните промени.

Анализатори подчертават, че проруската дезинформационна кампания е по-малко насочена към подкрепа на конкретен кандидат и повече към подкопаване на Чехия като цяло. Напоследък значителна част от политическите послания се фокусират върху подлагането на съмнение на легитимността на изборите и дори на ценността на самата демокрация, казва Кристина Шефчикова, ръководител на програмата за информационна устойчивост в Института за изследвания на сигурността в Прага.

„В информационното пространство по същество виждаме как се използва кремълският наръчник,“ каза тя. Русия не е единствената външна сила, която се намесва във вътрешните работи на Чехия — Китай също играе значителна роля — но руското влияние е най-видимо.

„Русия определено е тема номер едно в момента тук,“ допълни Шефчикова.

Кандидатът на Москва?
При управлението на Фиала Чехия оглави инициатива за ускоряване на доставките на боеприпаси за Киев и прие огромен брой украински бежанци, които вече съставляват около 5 процента от населението — най-високият дял на глава от населението в целия ЕС.

Победа за Бабиш, бивш комунист, превърнал се в милиардер и съосновател на крайнодясната група „Патриоти за Европа“ в Европейския парламент, би могла да промени това. Неговата програма обещава да отмени плана за боеприпаси, а в интервюта Бабиш призовава за „компромис“ за прекратяване на боевете в Украйна и избягване на по-голяма война с Русия. Неговата партия АНO също настоява за премахване на законова поправка, която помага да се преследват хора, предаващи чувствителна информация на чужди сили, включително Русия.

„Бабиш е против тази инициатива за боеприпаси, против разходите за отбрана, той говори за мир без условия,“ каза Фиала пред FT. „Той помага на Владимир Путин, това е съвсем ясно.“

Бабиш от своя страна обвини Фиала, че се опитва да ескалира конфликта в Украйна, твърдейки, че премиерът „мечтае за война с Русия“. „Президентът Тръмп с право предупреди президента Зеленски и, косвено, Европа, че той си играе с Трета световна война,“ каза Бабиш през март.

Риториката на Бабиш напомня на управляващата партия в Грузия „Грузинска мечта“, която подхранва страховете от война с Русия, за да оправдае рязък завой от Европа.

Но според Томаш Чирхан, политически анализатор в университета „Масарик“ в Бърно, Бабиш се опитва да спечели гласове, обръщайки се към част от чешкото общество, което се страхува, че увеличените разходи за отбрана ще са за сметка на местните услуги. Той е „прагматичен популистки политик, който се опитва да каже това, което е нужно, за да получи подкрепата им, а не идеологически проруска личност,“ отбелязва Чирхан, посочвайки „твърдата“ му линия към Русия, когато е бил премиер (2017–2021).

Много ще зависи от това дали Бабиш ще формира коалиция с крайнолеви или крайнодесни партии, които са много по-явно антиевропейски и проруски, допълва той.

Бабиш не отговори на запитване за коментар.

Саботаж отмъщение
Въпреки че Кремъл последователно отрича намеса в Чехия, лавината от фалшиви новини се вписва в по-широка стратегия, която експертите описват като агресивна кампания на хибридна война.

В годишния си доклад, публикуван през юли, чешкото разузнаване съобщава, че Русия е използвала месинджъра Telegram, за да наема нови агенти за шпионаж и атаки срещу обекти, свързани с помощта и военната подкрепа за Украйна.

Много от агентите не са знаели, че работят за Русия, твърди докладът, тъй като са били вербувани чрез посредници. Говорителят на чешкото военно разузнаване Ян Пейшек каза пред POLITICO, че силната подкрепа на страната за Украйна е „довела до реакция под формата на засилена активност на руските разузнавателни служби на чешка територия, включително кибератаки.“

Крайната цел, според Шефчикова, е „да се сее объркване, страх и несигурност относно това кое е истина и кое е реалност.“

Борбата срещу това не е лесна. Както много европейски държави, Чехия забрани руските държавни медии като Sputnik и RT. През март миналата година тя оглави успешна европейска инициатива за санкциониране на сайта Voice of Europe за водене на проруска операция за влияние.

Въпреки това според Бохач от Voxpot до една четвърт от чешките фалшиви новини или директно превеждат, или перифразират материали от руските държавни медии. „Има системно нарушаване на санкциите,“ казва той, обвинявайки липсата на политическа воля за прилагането им.

В отговор по имейл говорител на чешкото външно министерство заяви, че прилагането на санкциите е отговорност на Финансово-аналитичната служба (FAÚ) и „когато е уместно, на полицията.“ FAÚ препрати POLITICO към финансовото министерство, което посочи „законно задължение за конфиденциалност“ като причина да не даде повече подробности. Руското външно министерство не отговори на запитване за коментар.

Относително кратката история на Чехия като либерална демокрация означава, че правителството се страхува да не изглежда като цензор, според Чирхан.

„Всеки опит да се закрият някои медии или уебсайтове с аргумента, че са дезинформационни, е изключително чувствителна тема,“ отбеляза той.

Разпознаване на чуждо влияние
Допълнително усложнение в борбата срещу намесата е, че доказването на руско участие не винаги е лесно — дори за опитни наблюдатели на пропагандата.

Има документирани случаи на финансови и други връзки между чешки медийни фигури или политици и свързани с Русия структури. Но „в други случаи има идеологическо или наративно съвпадение, без директни доказателства,“ казва Шефчикова.

Установяването на точния дял между координирана от Кремъл злонамерена активност и местно съдържание, което съвпада с руските интереси, е „почти невъзможно,“ добавя тя. Най-добрата защита срещу фалшиви новини е доверието в традиционните медии и демократичните институции, подчерта тя.

В такъв случай страната има добри шансове да се противопостави на дезинформацията. През 2024 г. Индексът за устойчивост на дезинформацията — регионална класация на 10 държави от Централна и Източна Европа — оценява Чехия като „силна.“

Но докладът също предупреждава за „нарастващо чувство на несигурност в чешкото общество и засилено недоверие към държавата, нейните политически лидери, медиите, и дори между самите чешки граждани.“

Това със сигурност звучи като музика за ушите на Москва.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев