АП/БТА

Аферата „Чифагейт“ засилва вътрешнополитическия натиск върху властта в Перу на фона на нарастващото внимание на САЩ към китайското влияние в региона

Скандал, свързан със запазени в тайна срещи на изпълняващия длъжността президент на Перу Хосе Хери с китайски бизнесмен, хвърли неблагоприятна светлина върху отношенията между ключовия южноамерикански износител на мед и Китай. Полемиката се разразява в момент, когато Съединените щати засилват усилията си за ограничаване на влиянието на Пекин в Латинска Америка.

Хосе Хери, който пое президентския пост през октомври след отстраняването на бившия държавен глава Дина Болуарте, отрече да е допуснал каквито и да било нарушения във връзка с трите срещи, които призна, че е провел между декември и януари с китайския бизнесмен Чжъхуа Ян.

Бизнесменът е собственик на магазини за китайски стоки и притежава концесия за енергиен проект. Името му е било споменавано и в разследвания на Конгреса на Перу като предполагаем доставчик на логистична подкрепа за китайски компании, заподозрени в корупционни практики.

Скандалът около срещите съвпада с активизираната кампания на САЩ за укрепване на влиянието им в региона, чиято цел е да ограничи дълбоко вкоренените икономически и политически връзки на Китай в Латинска Америка.

„Няма да е изненадващо, ако администрацията на президента Доналд Тръмп постави под въпрос китайските инвестиции в Перу. Това вече се случи в Мексико и Панама, а вероятно ще бъдат използвани различни инструменти за натиск, за да се отклони Перу от Китай по по-деликатен начин“, коментира Мартин Касинели, анализатор по търговия и инвестиции в базирания във Вашингтон мозъчен тръст „Атлантически съвет“.

Случаят, наречен от местните медии „Чифагейт“, доведе до активизиране на опозицията, като депутати внесоха предложения за импийчмънт с цел отстраняване на Хери, чиято задача е да довърши мандата на настоящото правителство до юли. Прокуратурата започна предварително разследване срещу него по подозрение в търговия с влияние – обвинение, което президентът категорично отхвърля.

Перуанците предстои да изберат нов президент на изборите на 12 април. Въпреки политическата нестабилност и факта, че от 2018 г. насам страната е имала седем президенти, Перу отчита един от най-високите темпове на икономически растеж в Латинска Америка, до голяма степен благодарение на стабилните приходи от миннодобивния сектор.

Неотдавнашното задържане от страна на Вашингтон на президента на Венецуела Николас Мадуро – съюзник на Китай и Русия – беше възприето от анализатори като ясно послание, че САЩ целят да ограничат влиянието на извънрегионални сили в Западното полукълбо. Според експерти тази политика оказва допълнителен натиск върху правителства като това в Лима, които са изправени пред сериозни вътрешни предизвикателства.

„Критиките към китайски бизнесмен на практика се превръщат в критики към самия Китай“, отбеляза Джон Валдиглесиас от Центъра за азиатски изследвания към Националния университет „Сан Маркос“ в Перу. „Това без съмнение хвърля сянка върху всички аспекти на отношенията с Китай“, добави той.

Въпреки това евентуалното отслабване на дълбоките търговски връзки между Перу и Китай би било изключително трудно. Споразумението за свободна търговия, подписано през 2009 г., изведе Китай пред САЩ като най-голям търговски партньор на Перу още през 2015 г.

По данни на правителството от ноември миналата година търговията с Китай формира 33 процента от общия търговски обмен на страната, докато делът на САЩ е едва 14 процента.

Китай има и ключова роля в минния сектор на Перу – контролира една от най-големите медни мини в страната и изкупува около 70 процента от добива на мед. Китайски компании притежават и най-големите електроцентрали в Перу, а в края на 2024 г. започна експлоатацията на мегапристанището в Чанкай, разположено на около 70 километра северно от Лима. Проектът създаде нов директен търговски маршрут между Южна Америка и Азия.

Бившият посланик на Перу в Китай Хуан Карлос Капунай определи икономическите отношения между двете държави като „може би сред най-добре структурираните в административно и политическо отношение“ през последните години.

„Разполагаме с няколко ключови механизма, които поддържат тези връзки, включително споразумението за свободна търговия с Китай“, заяви той, като подчерта, че това ще направи евентуалното им разпадане или дори отслабване сериозно предизвикателство за САЩ в дългосрочен план.

Въпреки това аферата „Чифагейт“ извади на преден план и някои от по-проблемните аспекти на двустранните отношения.

„Ако перуанците, които досега гледаха положително на китайските инвестиционни проекти, започнат да се съмняват в тяхната надеждност, бъдещите китайски инвестиции и правителствени договори ще бъдат посрещани с много по-голямо недоверие от общество, чувствително към обвинения в корупция и неоправдано облагодетелстване на чуждестранни компании“, предупреди Касинели.

От китайското посолство в Перу не отговориха на запитванията за коментар.

Междувременно обществената подкрепа за Хосе Хери видимо намалява. Според проучване на социологическата агенция „Datum Internacional“ одобрението за него е спаднало от 51 на 41 процента след избухването на скандала. Данни от анкета на „Ипсос“ (Ipsos), проведена през уикенда, показват, че до 78 процента от перуанците виждат признаци на корупция в срещите на президента с китайския бизнесмен.

Още по темата

37 души са загинали след като автобус пропадна в дере в Перу

Други 26 са приети в болница, трима от тях са в тежко състояние

Още

Ван И: Китай и ЕС са партньори, а не съперници

Пекин призова за повече диалог и доверие в отношенията с Европа на фона на нарастваща глобална нестабилност

Още

"От златна ера към ледникова епоха". Стармър пътува за Китай

Визитата идва във време на засилено търговско напрежение - като миналата седмица САЩ заплашиха Канада със 100% тарифи, след като премиерът Марк Карни се споразумя за „стратегическо партньорство“ с Китай

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.