Служителите на парижкия Лувър обявиха, че от 15 декември започват стачка в знак на протест срещу влошаващите се условия на труд и липсата на достатъчно ресурси, съобщи Франс прес. Синдикатите настояват за откриване на допълнителни работни места, особено в секторите за информация и охрана, за да бъдат компенсирани дългогодишните съкращения, увредили нормалното функциониране на музея. Според представители на служителите, протестът е провокиран от поредица инциденти, които повдигат въпроси за качеството на сигурността в Лувъра. На 19 октомври от залите на музея изчезват бижута от френския империален период. Въпреки че няколко заподозрени са задържани, следа от скъпоценностите, оценени на 88 милиона евро, няма.
Френските медии вече питат иронично: „Тегне ли проклятие над Лувъра?“ – отбелязват издания като „Канар аншене“ и „Хъфингтън пост“. Обирът в средата на октомври, последван от конструктивни проблеми в галерия „Кампана“ и наводнение на 27 ноември, нанесло поражения върху книги, археологически документи и научни трудове, разкриха мащаба на системните проблеми. Около 400 документа са засегнати от замърсените води, сред които и архиви за археологически разкопки от преди два века. Макар музейното ръководство да уверява, че културното наследство ще бъде възстановено, причината – остарялата хидравлична система – ще бъде подменяна едва от следващата есен.
Сега служителите протестират срещу условията на труд, поскъпването на билетите за посетители извън ЕС и слабостите в охраната. В писмо до министъра на културата Рашида Дати те заявяват, че посещението на Лувъра е станало „истинско препятствие“ за милионите туристи, дошли да видят емблематичните колекции. Според профсъюзите музеят е в „криза“ с деградираща работна среда и недостатъчни ресурси. „Все повече зали се затварят заради липса на персонал, технически аварии и амортизация на сградата“, пише вестник „Монд“, цитирайки синдикалисти. Междувременно броят на консултациите с професионален психолог се е увеличил почти четирикратно за две години — от 37 през 2022 г. на 146 през 2024 г., което отразява нарастващата неудовлетвореност на персонала.
В призива за стачка се подчертава, че остарялата инфраструктура и недостигът на служители влияят пряко върху изживяването на посетителите, налагайки затваряне на някои изложби. Синдикатите настояват ресурсите да бъдат насочени към обновяването на сградата, защитата на колекциите и подобряване на условията за труд и безопасност, съобщава „Евронюз“. „Намираме се в изоставен музей, който показа своите слабости в сигурността“, заяви Кристиан Галани от профсъюза „Обща конфедерация на труда“. Според него решението за стачка е взето единодушно и може да доведе до затваряне на музея.
„Това е стонът на „Мона Лиза“, коментира пред CNN туристът Кевин Уорд от Уисконсин, попаднал сред многото изненадани посетители. Исторически Лувърът е затварял врати само в редки случаи — войни, пандемия или спонтанни стачки при пренаселеност. Протестът идва само месеци след като президентът Еманюел Макрон представи десетгодишен проект за модернизация на музея — план, който за служителите звучи твърде далечен. „Не можем да чакаме шест години. Екипите са под натиск сега. Не става дума само за изкуство — става дума за хората, които го защитават“, подчерта синдикалистката Сара Сефиан.
От години Лувърът е критикуван за структурни недостатъци и пренаселеност, припомня „Дойче Веле“. Случаите на щети от вода се увеличават, а критиките към сигурността ескалираха след последния обир. Политическите последици също се натрупват — партия „Национален сбор“ обвини правителството в неспособност да защити културното наследство.
Директорът Лоранс дьо Кар също е под натиск. Въпреки че призна пропуски в сигурността и подаде оставка след обира, тя беше отхвърлена от министъра на културата. Анализи, включително в руското издание „Комерсант“, посочват контраст между високите разходи за закупуване на нови произведения — над 105 милиона евро — и ограничените инвестиции в консервация и модернизация на сградата — едва 26,7 милиона евро. Критиците твърдят, че Лувърът преследва престиж за сметка на своята основна мисия — опазването на френските културни богатства.
Активистът Дидие Рикне посочва като пример разходите за дизайнерско обзавеждане на директорския кабинет. „Това е поредната илюстрация на откъсването на управлението от реалността“, заявява той пред „Таймс“. Според него музеят трябва да пренасочи фокуса си към реставрация и поддръжка и че „сегашното ръководство вече няма място там“.
Британският премиер Киър Стармър прие Зеленски с френския президент Еманюел Макрон и с германския канцлер Фридрих Мерц, които подчертаха: „Ние все още сме и оставаме силно зад Украйна... защото всички знаем, че съдбата на тази страна е съдбата на Европа.“
В крайна сметка Макрон настоява за рестартиране на връзките към нови отношения, независими от тези, които тези две сили имат с други, включително САЩ и Русия. Той се надява, че това може да се основава на уважение и реципрочност, като двете страни имат допълващи се интереси, като например нуждата на Европа от по-големи доставки на редкоземни елементи и желанието на Китай за сложни микрочипове
Френският президент настоява за по-устойчиви икономически отношения и призовава китайските компании да увеличат инвестициите си в Европа
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)