Въпросът е какво правим при това положение: продължаваме да бъдем заложници на организираните малцинства, които деградират социално-културни пространства – било защото искат да изградят анархо-комунистическо общество на „осободените“ по едноименния роман на Урсула Ле Гуин, било защото искат да инсталират жизнени параметри на Шариа – или най-сетне всичките тези саботажни групи бъдат подложени на облагородяващото въздействие на закона и реда