Местни жители разказват, че инвестициите на българите са съживили района, повишили са цените на имотите и са удължили туристическия сезон
Българските туристи имат ключова роля за превръщането на Паралия Офринио в една от най-бързоразвиващите се крайбрежни зони в Северна Гърция. По информация на изданието „Кавала пост“ десетки българи вече са закупили парцели и жилища в района. Само преди около десет години Паралия Офринио е било малко селище с кокетен плаж, което гърците посещавали за кратък престой край морето, без да остават по-дълго. Тогава там имало само малка таверна, едно кафене, няколко стари къщи и ниви с царевица.
По думите на местен жител пред гръцките медии откриването на магистралата е дало силен тласък за развитието на района, като същевременно го е направило леснодостъпен и за българските туристи. Според мнозина именно завършването на магистрала „Егнатия“ през 2009 г. бележи повратния момент в развитието на района.
"Постепенно българите започнаха да инвестират там - купуваха стари къщи и ги ремонтираха, купуваха терени и строяха вили. Много от тях вече не идват само за няколко дни на почивка, но и живеят постоянно в Офринио. Построиха се няколко съвременни комплекса пак от български строителни фирми. Цените на имотите скочиха няколко пъти и районът се съживи", разказват местни жители, цитирани от БНР.
Местните споделят, че засиленият интерес от страна на българите е започнал през 2017 г.
По думите на собственик на местен магазин оборотът на търговския му обект се е увеличил няколко пъти през последните години.
Местните гърци казват, че са благодарни на българите за съживяването на района, изграждането на красиви вили и приноса им към местната търговия. Те допълват още, че много от нашите сънародници бързо са научили гръцки език и поддържат отлични отношения с местните жители.
Йоргос Дамианидис, който притежава ресторант в района, също описва голямата промяна, настъпила през последните години.
По думите му в миналото мястото е било почти необитаемо. „Наоколо имаше блато, почти нямаше нищо. Там, където днес виждате къщи, имаше бадемови дървета и тръстика“, посочва той.
Дамианидис отчита, че туристическият сезон вече продължава четири месеца вместо само един. „Преди работехме от 20 юли до 20 август. След 15 август се прибирахме. Днес говорим за 130-дневен сезон. Ако сравним юли 2015 г. с юли 2022 г., виждам 400% увеличение на оборота“, разказва Дамианидис.
Според местните жители именно засиленият интерес от страна на българите е имал ключов принос за развитието на селището. Те обаче отбелязват, че предприемаческият подход на българи и гърци се е развил в различни посоки. По думите на Йоргос Дамианидис първата по-масова вълна от покупки на жилища от българи е започнала около 2017 г., когато мнозина са се сдобили с ваканционни имоти в района.
„Българите станаха предприемачи. Теглиха заеми и купуваха къщи. Ние теглихме заеми и ги превърнахме в бузуки заведения“, така той илюстрира как различният подход на двете нации към заемите е повлиял на развитието им преди и след икономическата криза.
Според местните жители развитието на района е било възможно и благодарение на готовността на собствениците да се разделят с имотите си.
„Гърците бяха тези, които продадоха парцелите си. Ако не бяха продали, това развитие нямаше да се случи“, посочи той. По думите му днес районът вече не привлича единствено заможни туристи, а и български семейства от средната класа, които предпочитат да наемат жилище за своята почивка.
Бележка: В третия абзац изразът „пак от български строителни фирми“ звучи разговорно. По-естествено на български би било „също от български строителни фирми“, но не съм го променил, тъй като е част от цитат.
