Общество

665 евро стипендия, за оставане в България: МОН с нова програма за олимпиадните таланти

16 януари 2026, 10:23
Таралеж

БТА

Красимир Вълчев представи мерки за задържане на най-добрите ученици и насърчаване на ключови специалности

Най-талантливите български ученици – лауреати от международни олимпиади – ще могат да получават месечна стипендия от 665 евро, ако изберат да следват висше образование в България. Това обяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на форум в Пловдив, посветен на устойчивото финансиране и качеството на висшето образование.

Мярката е част от програмата на МОН "Избирам да следвам в България", чиято цел е да задържи медалистите от международни олимпиади в страната, като ги стимулира финансово. Стипендиите са предназначени за носители на златни, сребърни и бронзови отличия в области като математика, информатика, физика, химия, биология, астрономия, лингвистика, философия, география и науки за земята, както и изкуствен интелект.

"Преди имаше предложение за програма "Стефан Стамболов", която да ги финансира да учат в чужбина. Ние правим обратното - инвестираме в това да остават да учат в България", подчерта министър Вълчев.

По думите му решението на младите хора да останат не зависи единствено от стипендиите, а и от реалните възможности за развитие в страната. Като положителен пример той посочи Института INSAIT към Софийския университет, който успешно задържа български таланти в сферата на информационните технологии и същевременно привлича студенти от цял свят.

Вълчев припомни, че през последната година МОН активно насочва кандидат-студентите към ключови за икономиката и обществото специалности, като използва различни финансови и институционални стимули.

"Вече се виждат първите резултати от всички мерки, които инициирахме. През тази академична година с 36% се е увеличил приемът на студенти в първи курс, които учат за медицински сестри, и изцяло е запълнен приемът в държавна поръчка за бъдещи лекари със сключени договори с български болници", обясни министърът.

Сериозен ръст се отчита и в други дефицитни направления, сред които Металургия, Електроника и електротехника, Енергетика, Химични и Физически науки, както и Общо инженерство.

"През последната година имахме много добро взаимодействие и с ректорите, и със синдикатите. Не говорихме толкова за средства и заплати, а много повече за реформи – как системата да служи на обществото, как да имаме повече научна дейност и как да завишим изискванията", добави още Вълчев, като подчерта, че основният фокус остава повишаването на качеството и авторитета на българските университети.