Общество

Автоизмами онлайн: десетки ужилени и нова схема оставя измамените без коли

15 февруари 2026, 20:19
Таралеж ПК

ГДБОП предупреждава за нова вълна измами при покупка на автомобили от интернет платформи – щетите стигат до 100 000 евро

Темата за автоизмамите отново излиза на преден план в средата на февруари 2026 г., след като през последните седмици институции и медийни разследвания потвърдиха ръст на сигналите за онлайн схеми при покупка на автомобили. Проверяващите установяват, че престъпните групи използват фалшива идентичност и финансови посредници, през които средствата бързо се изтеглят. На 29 януари 2026 г. МВР официално предупреди за нови варианти на измами, при които граждани превеждат авансови суми по обяви в международни платформи и остават без обещания автомобил. Случаите идват само месец и половина след първото публично предупреждение на ГДБОП през декември 2025 г., което показва, че схемата не само не затихва, но продължава да се развива, включително с автомобили със спорна собственост или скрит лизингов статут. Така част от потърпевшите губят не само парите си, но и възможността изобщо да получат или задържат автомобила.

Покупката на автомобил онлайн отдавна е нормална практика за много българи, особено когато става дума за внос от Германия и други държави от Европейски съюз. Но през последните седмици този пазар се оказва и територия за добре организирани международни измами. От Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ предупреждават за схема, при която престъпници използват напълно легитимни платформи за продажба на автомобили, за да привличат купувачи с оферти, които изглеждат реални, но водят до сериозни финансови загуби.

Как действа схемата

Според информацията от ГДБОП измамниците публикуват обяви с атрактивни цени, често значително под пазарните. Към тях има детайлни описания, снимки, а понякога и копия на лични документи на предполагаемия продавач – всичко изглежда убедително и професионално.

След първия контакт комуникацията почти винаги се изнася извън платформата – в приложения като Viber или WhatsApp. Потенциалният купувач е притискан да действа бързо, защото „има голям интерес“ към автомобила или защото продавачът „спешно се нуждае от пари“. Така се стига до искане за авансов превод – капаро, такса транспорт или частично плащане. Парите се прехвърлят към сметки на т.нар. финансови мулета, контролирани от престъпната група. След това комуникацията прекъсва.

Колко са пострадалите

По данни на ГДБОП потърпевшите са десетки, като има сигнали и към европейски полицейски структури. Загубите варират от около 1000 до 100 000 евро, като най-голямата известна щета е свързана с опит за покупка на селскостопанска техника.

От институциите подчертават, че схемите не са насочени конкретно към българи – жертви стават потребители от различни държави, а участниците често действат от няколко държави едновременно.

Психологията е основното оръжие на измамниците. Купувачите виждат реални снимки, изрядни профили и логични обяснения. Добавя се и усещането за спешност – страхът да не изпуснеш „идеалната сделка“. Именно тази комбинация от доверие и натиск кара дори внимателни хора да превеждат пари предварително.

Допълнително усложнение е фактът, че самите платформи трудно могат да проверяват всяка обява в реално време, което позволява на фалшивите профили да съществуват достатъчно дълго, за да нанесат щети.

Разследвания и ръст на сигналите

Медийни разследвания от началото на 2026 г. показват, че МВР отчита ръст на подобни случаи, включително схеми с автомобили на лизинг от чужбина, които впоследствие водят до конфискации или правни проблеми за купувачите.

Това означава, че рискът не е само да изгубиш аванс – в някои случаи автомобилът може да се окаже част от по-сложна финансова или документна измама.

ГДБОП и експерти по киберпрестъпност препоръчват няколко базови правила, които значително намаляват риска:

никога да не се превежда пълна сума или голямо капаро без физическа проверка на автомобила;
да не се продължава комуникация извън официалната платформа;
да се изискват оригинални документи и проверка на VIN номера;
да се избягват оферти, които изглеждат необичайно изгодни спрямо пазара.

Онлайн търговията прави пазара по-достъпен, но и по-уязвим. Организираните групи използват скоростта на дигиталната комуникация и доверието в големите платформи, за да изглеждат напълно легитимни. А когато финансовият натиск върху хората расте, желанието за „изгодна сделка“ често надделява над предпазливостта.

Историята на десетките ужилени купувачи показва едно просто правило, което остава актуално и в цифровата епоха: когато една оферта изглежда прекалено добра, за да е истина, вероятно не е истина.

Автоизмамите вече очертават устойчива тенденция, която се повтаря в различни варианти – от фалшиви обяви до продажби на автомобили с проблемен статут. Общият резултат остава един и същ: граждани губят спестяванията си и остават без автомобил, за който са платили. Повторното поставяне на темата показва, че предупрежденията на институциите засега не успяват да ограничат мащаба на схемите, а рискът за купувачите в онлайн среда остава реален и актуален.