МОН не подкрепя законопроекта на Николай Денков и депутати от ПП
С 3-часово заседание на Комисията по образование в парламента започна дискусията около въвеждането на задължителен предмет "Добродетели и религия" в училище. На заседанието присъстваха представители на Светия Синод, които представиха своите искания по темата.
От БПЦ заявиха, че подкрепят въвеждането на изучаването на религията в училище, но имат някои конкретни предложения. Най-важните сред тях са църквата да може да одобрява учебните програми, а по предмета да се пишат оценки - нещо, което в много от законопроектите не се предвижда.
Синодът предлага в закона да бъде установен "ясен принцип на съгласуване със съответното вероизповедание". Църквата иска учебните програми от 1 до 12 клас да бъдат изпращани за становище до компетентните органи на сътветното вероизповедание, а преподавателят да притежава препоръка от епархийското или регионалното духовно ръководство. Според духовниците това съгласуване не отнема правомощия от държавата, а гарантира, че вероизповедното учение ще бъде представяно вярно, компетентно и от надлежно подготвени лица.
Синодът настоява религия да се учи най-малко 1 учебен час седмично и предметът да има собствен образователен стандарт, както и възможност за индивидуално обучение. Считаме, че по предмета следва да се поставя оценка, както по останалите задължителни и избираеми предмети, заявиха още от църквата.
"За Българската православна църква е особено важно да бъде посочено, че целта на предмета не е индоктриниране и не е намеса във вътрешния свят на детето. Целта е придобиването на базисна религиозна грамотност и на систематично знание, което прави личния избор по-свободен, по-компетентен и по-осъзнат, обясни главният секретар на Светия синод на Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП) Мелнишкият епископ Герасим.
Комисията започна обсъждането на няколко законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), внесени от май до септември от народни представители от различни парламентарни групи.
Пред започване на работата на комисията внесените законопроекти бяха 11, но председателят й Димитър Здравков от парламентарната група на „Прогресивна България“ каза, че точките за заседанието вече са 13. Беше предложено да бъдат обсъдени само законопроектите, свързани с религията и с езиковата интеграция, но за около 3 часа бяха разгледани законопроектите за изучаването на религия в училище. Депутатите не стигнаха до първо гласуване на законопроектите и обсъждането ще продължи на заседанието на комисията в сряда през следващата седмица.
Председателят на комисията Димитър Здравков от "Прогресивна България" представи законопроект, който предвижда предметът "Добродетели и религии" да се изучава като задължителен час без оценки, но по алтернативни учебни програми - с елементи на конфесионално обучение с акцент върху определена религия като православие или ислям, или без такива елементи с акцент върху добродетелите. По думите му изборът на програма ще се прави от ученика и родителите му, а предметът не променя светския характер на образованието и гарантира свободен избор между различните програми.
Народният представител акад. Николай Денков от "Продължаваме промяната" говори за законопроекта, който предвижда въвеждането на предмет "Добродетели и ценности". По думите му този предмет носи позитивните послания на предлагания предмет за религия, без негативните, тъй като се основава на общочовешки ценности като доброта, състрадание, право на живот, уважение към другите, свобода и мир.
Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС представи законопроект, който според него до голяма степен съвпада с предложенията на "Възраждане", "Прогресивна България" и "Продължаваме промяната", както и с миналогодишния законопроект на Министерския съвет в частта за предмета.
Народният представител Ангел Янчев от "Възраждане" представи законопроект, внесен в началото на май, който предвижда предметът "Добродетели и религии" да стане задължителен в средното образование от учебната 2027/2028 г. По думите му единствената по-съществена разлика спрямо обсъждания преди година вариант е замяната на понятието "конфесионално" с "вероизповедно".
Заместник-министърът на образованието и науката д-р Таня Панчева представи становището на Министерството на образованието и науката (МОН) по внесените законопроекти, свързани с изучаването на религия в училище. Тези изменения и допълнения са предвидени в Закона за предучилищното и училищното образование.
За предложението, внесено от Димитър Здравков и група народни представители от "Прогресивна България", МОН подкрепя изцяло този законопроект, който е за въвеждането на нов учебен предмет "Добродетели и религии", насочен към формиране на устойчива нравствена култура, морална преценка и разбиране на различни гледни точки, каза Панчева.
МОН подкрепя по принцип законопроекта за промени в Закона за предучилищното и училищното образование, внесен от Костадин Костадинов и народни представители от "Възраждане", но смята, че трябва да има дискусия по някои от предложенията, за да се намери най-доброто решение, обясни Панчева.
За законопроекта, внесен от Красимир Вълчев и от Тома Биков от ГЕРБ-СДС, тя каза, че МОН го подкрепя по принцип и счита, че за някои от предложенията трябва да се проведе дискусия, за да се намери най-целесъобразното решение.
"Не подкрепяме законопроекта, внесен от Николай Денков и от народни представители от "Продължаваме промяната", който е фокусиран върху въвеждането на нов общообразователен предмет "Добродетели и ценности", обясни заместник-министърът Таня Панчева.
Светият синод изразява своята принципна и последователна подкрепа за въвеждането на учебния предмет "Добродетели и религии" в раздел "А" на учебния план и за неговото изучаване в задължителните учебни часове. Това каза Мелнишкият епископ Герасим. От името и с благословението на българския патриарх и Софийски митрополит Даниил и на Светия синод на БПЦ-БП съм тук, за да представя основните положения от становището на Светия синод по внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, обясни епископ Герасим, предаде БТА.
Той каза, че предвидените три възможности – религия – православие, религия – ислям и програма по етика и гражданско образование – съчетават правото на избор със задължението на държавата да осигури пълноценно духовно-нравствено образование. До това предложение се стигна след повече от три десетилетия на обществено-експертно обсъждане, подготовка на учители и на учебници, натрупан опит от преподаването на религия като задължителноизбираем, свободноизбираем, избираем и факултативен предмет, каза главният секретар на Светия синод.
Представители на неправителствени организации, сдружения на директори, родителски и младежки организации изразиха противоположни позиции по внесените законопроекти за въвеждане на учебен предмет, свързан с религията и добродетелите. Директорът "Развитие на мрежата" в Националната мрежа за децата (НМД) Мария Брестничка представи становище от името на организацията, която обединява над 140 граждански организации. Тя предаде на председателя на комисията над 100 страници становища, както и подписка с над 10 000 подписа. НМД не подкрепя задължителното въвеждане на учебен предмет, включващ конфесионално образование. Според НМД ценностите се изграждат чрез цялостната училищна среда – чрез отношенията, личния пример на възрастните, дискусията, критично мислене и участието на децата.
НМД предлага фокус върху социално-емоционалното учене, уменията за разрешаване на конфликти, училищната медиация, психологическата подкрепа, работата с родителите и превенцията на насилието и тормоза. В становището си Мрежата поставя акцент и върху приобщаващото образование, езиковата подкрепа за децата, които не владеят български език в достатъчна степен, ранното детско развитие и необходимостта от достатъчно човешки и финансови ресурси за прилагането на предлаганите промени.
Съпредседателят на сдружението „РОД“ (именно то постоянно се занимава с "джендър" теми и се "бори" с "джендър" пропаганда) Давид Александров изрази пълна подкрепа за въвеждането на предмета. Той припомни, че преди 1944 г. в България е имало обучение по религия и добродетели и посочи, че страната има проблеми с младите хора, които според него намират отражение в тревожни новини от последните месеци.
Ирина Манушева постави въпроса къде са анализите, на които стъпва промяната. По думите ѝ всяка промяна в образованието трябва да се прави въз основа на оценка на последиците, а такива анализи липсват.
Председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и бивш зам.-образователен министър по времето когато ГЕРБ беше най-силната политическа формация Диян Стаматов посочи, че становището на организацията е по политики, а не в подкрепа или срещу конкретен законопроект. Той определи възпитанието като най-големия проблем в образованието и заяви, че организацията подкрепя въвеждането на предмет, свързан с добродетели, религии и ценности.
