Най-много случаи има в София, а законът защитава от удръжки дохода до размера на минималната работна заплата
Общо 6203 пенсии са били с наложени запори към края на 2025 г., показват данните в Статистическия годишник „Пенсии“ на Националния осигурителен институт.
Сумите по наложените запори надхвърлят 2 млн. лева, или малко над 1 млн. евро.
Най-много са засегнатите пенсии за осигурителен стаж и възраст – 5488, като сумата по запорите върху тях е близо 1,8 млн. лева. Запори са били наложени и върху 23 пенсии за инвалидност, както и върху 561 пенсии на бивши служители в системите на отбраната и МВР.
Най-голям е броят на запорираните пенсии в София – 1821. На второ място е област Перник с 447 случая. Спрямо населението именно Перник се откроява с особено висок брой запори.
Запор върху пенсия може да бъде наложен по изпълнително производство заради непогасени кредити, задължения за комунални услуги, данъци, издръжка или други установени вземания. Запорното съобщение се изпраща до НОИ, който определя каква част от сумата може да бъде удържана.
Налагането на запор не означава, че пенсионерът остава без целия си доход. По общото правило принудително изпълнение не може да бъде насочено върху частта от пенсията до размера на минималната работна заплата. През 2026 г. тя е 620,20 евро. Ако пенсията не надвишава този размер, по правило не се правят удръжки.
При пенсия над защитения минимум може да бъде удържана само определена част, като размерът зависи от дохода и обстоятелствата по конкретното изпълнително производство. Ограниченията не се прилагат по същия начин при задължения за издръжка.
Данните показват спад спрямо края на 2024 г., когато под запор са били 7341 пенсии. За една година броят им е намалял с 1138, или с около 15,5%.
От НОИ уточняват, че от пенсиите могат да се правят удръжки по запори, наложени по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и за възстановяване на неправомерно получени осигурителни плащания.
