Наказателна отговорност се предвижда и за заобикаляне на санкциите
Парламентът прие на първо четене промени в Наказателния кодекс, които предвиждат затвор и глоби за нарушаване и заобикаляне на санкциите на Европейския съюз. Законопроектът получи подкрепата на 183 депутати, а 10 гласуваха „против“. Сред подкрепилите имаше представители на всички парламентарни групи с изключение на „Възраждане“.
Измененията въвеждат в българското законодателство европейска директива за определянето на престъпленията и наказанията при нарушаване на ограничителните мерки на ЕС. Освен лишаване от свобода и глоби, за определени деяния се предвижда и лишаване от определени права.
Министърът на правосъдието Николай Найденов посочи, че проектът е подготвен от междуведомствена работна група. Той подчерта, че срокът за въвеждане на директивата вече е изтекъл и Европейската комисия е открила процедура за нарушение срещу България. По думите му това прави приемането на промените особено важно.
Законопроектът предвижда създаването на нова глава в Наказателния кодекс — „Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“. Тя обхваща нарушения на мерките за замразяване на финансови средства и икономически ресурси, както и на ограниченията за допускане на определени лица на територията на държавите членки, включително забраните за пътуване.
Предлага се наказателна отговорност и при нарушаване на забрани или ограничения за сключване и продължаване на сделки, включително обществени поръчки и концесии. Текстовете засягат още предоставянето на финансови услуги, финансиране, финансова помощ, инвестиции, инвестиционни услуги и приемане на депозити.
В обхвата на предложенията попадат и нарушения, свързани с нефинансови услуги, сред които правни консултации, доверително управление, счетоводни и одиторски услуги.
Наказателна отговорност се предвижда и за заобикаляне на санкциите. Пример за това е прехвърлянето на средства или икономически ресурси от санкционирани физически или юридически лица към други лица с цел избягване на наложените ограничения.
За определени нарушения законопроектът въвежда праг от 10 000 евро, каквато възможност допуска директивата. Когато стойността на засегнатите средства, ресурси, стоки или сделки е под този праг, съответните нарушения няма да бъдат криминализирани. Целта е да се разграничат деянията с по-ниска обществена опасност от тези, които заради размера и характера си изискват наказателна санкция.
Извън обхвата на наказателните разпоредби остава хуманитарната помощ за нуждаещи се, предоставяна при спазване на принципите на безпристрастност, хуманност, неутралност и независимост.
Предвидено е изключение и за адвокатите, когато защитават или представляват клиенти в наказателни, граждански и административни производства. То обхваща и предоставянето на правна информация за образуването или избягването на такива производства.
По време на дебатите Иван Вачев от „Прогресивна България“ посочи, че въвеждането на директивата се бави повече от година. Той подчерта, че промените засягат нарушаването на ограничителни мерки на ЕС, независимо срещу коя държава са насочени.
Вачев отбеляза, че в момента има санкционни пакети срещу Русия, но в бъдеще могат да бъдат наложени и срещу други държави. Заради сложността на материята от „Прогресивна България“ предложиха създаването на работна група, която да прецизира текстовете.
Стефан Арсов от ГЕРБ-СДС заяви подкрепа за законопроекта, но подчерта, че приемането му е само първата стъпка. Според него ключовият въпрос е как разпоредбите ще се прилагат на практика. Той настоя за прагове, които да предотвратят прекомерното криминализиране на нарушенията.
Надежда Йорданова от „Демократична България“ посочи, че проектът е важен както за въвеждането на директивата, така и за изпълнението на 21 пакета санкции срещу Русия. Тя обаче предупреди, че според формулировката на една от разпоредбите може да бъде криминализирана работата на българския военно-промишлен комплекс, както и производството на лазери и камери. Затова, по думите ѝ, трябва изрично да се уточни, че наказуеми са само дейности, насочени към нарушаване на забрана или ограничителна мярка на ЕС.
В реплика Николета Тодорова от „Прогресивна България“ подчерта, че директивата не е насочена срещу конкретна държава, а въвежда общи правила за наказуемост при нарушаване на европейските ограничителни мерки.
Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ също заяви подкрепа на първо четене заради изтеклия срок за въвеждане на директивата. Колегата му Стою Стоев обаче посочи, че основната част от законопроекта се нуждае от сериозна преработка.
От „Възраждане“ се обявиха против предложенията. Петър Петров заяви, че партията няма да участва в бъдещата работна група, определи проекта като законодателно недоносче и разкритикува липсата на определение за криптоактив.
Цончо Ганев от същата група обвини премиера Румен Радев, че е отстъпил от предизборната си заявка за нормализиране на отношенията с Русия.
