Вратарят на Левски Светослав Вуцов даде откровено интервю за предаването „Домът на футбола“ по Диема спорт, в което говори за адаптацията си на „Герена“, ролята си в отбора и амбициите на „сините“ за титлата.

Младият страж засегна теми като лидерството в съблекалнята, влиянието на треньорския щаб, напрежението около дербитата с ЦСКА и битката за върха. Той подчерта, че колективът и постоянството са в основата на силното представяне на тима. Вуцов не скри и емоциите си от дебюта, както и отговорността, която носи фамилията му, но бе категоричен – фокусът остава изцяло върху отбора и предстоящите решителни мачове.

„Никога не съм съжалявал за това, че преминах в Левски и за всяко едно мое решение. Наслаждавам на това, което постигаме като цяло“.  

„Това е една суха статистика (б.р. - за изиграните мачове и „сухите“ мрежи), която само ме радва. Аз мога да бъда единствено лидер на терена, като помагам на отбора, като вдъхвам самочувствие, увереност, спокойствие. Реално аз мразя да се говори за лидери извън терена. Смятам, че на терена трябва да се показва кой е лидер и кой не“.  

„Чувството беше неописуемо (б.р. - за дебюта си за Левски срещу Ботев Пловдив). Честно да ти кажа, за първи път, може би, така изпитах притеснения, като застанахме в тунела, като излязох за първи път с отбора на Левски пред феновете. В течение на мача придобивах самочувствие и се отпусках, докато намеря ритъма си и се отърва напълно от притеснението. Но имаше си я тръпката, няма как да го скрия“.  

„Цялата им роля е доста голяма (б.р. - на Хулио Веласкес и треньора на вратарите Божидар Митрев), защото всеки един ден те ни помагат да се усъвършенствам,  показват ми детайли, на които трябва да наблягам, да подобрявам играта си, да израствам както отборно, така индивидуално. Лично за Божидар Митрев, за него само добри думи мога да кажа, защото от ден едно застана плътно до мен, винаги ми дава съвети, винаги ме подкрепя, винаги застава зад мен. Каквото и да направя, знам, че той винаги е моята опора и мога да разчитам на всичко за него“. 

„Не, ако трябва да бъда честен, не ми тежи (б.р. - фамилията Вуцов), защото съм свикнал от малък с тази фамилия и с това напрежение винаги да го има. За мен е само чест и привилегия, че вървя по стъпките на дядо ми, които той е направил в Левски и следата, която е оставил. Всеки ден, като идвам, има негова снимка, когато я виждам и това само ме прави щастлив. Четно да ти кажа, не съм получавал доста съвети от него, понеже бях доста малък и той тогава си отиде. Не успя да ме види да играя в професионалния футбол. От баща ми (Велислав) винаги получавам съвети, които си ги слушам, но може би най-ценният, който ми е давал, е, че вратарят винаги е виновен и трябва да свикна с това“. 

„Не смятам, че има напрежение. Може би я има самата отговорност вътре в момчета, че всеки един мач, понеже именно, защото си Левски, ти трябва да играеш за победа и да радваш феновете в цяла България. Може би я има тази тръпка, че винаги трябва да си на макс и да се раздаваш, но напрежение не смятам, че има, защото виждаме, че всичко ни се получава за момента“.  

„Имаме шест финала и смятам, че сме напълно готови психически, ментално, физически, всякак. Вече всичко се реши на терена. Все още, според мен, е мечта, защото нищо не сме постигнали. Имаме 6 мача, трябва да вземем максимален брой точки. Ако го направим, вече мога да говорим, че е реално и да се насладим (на титлата)”.  

„Дербитата се печелят с хладен ум, разумна игра и водени от подкрепата от публиката. Виждаме, че тези дербита в последните години доста трудно се вкарват голове. Има повече единоборства, повече фалове, разчита се много на статичните положения и, може би, напрежението, което се създава около тези мачове, влияе да не стане една футболно добра среща. Според мен никога няма фаворит в такива мачове“.