Свят

Кой е аятолах Хаменей? Убитият върховен лидер на Иран

28 февруари 2026, 22:52
Таралеж ПК

АП/БТА

Човекът с последната дума в Техеран – 35 години абсолютна власт, революции, санкции, войни и най-тежката криза в историята на Ислямската република

Аятолах Али Хаменей е най-влиятелният човек в Иран повече от три десетилетия и фигурата, която стои зад всички ключови решения на Ислямската република. Като върховен лидер от 1989 година той има последната дума по въпросите на армията, ядрената програма, външната политика и вътрешната сигурност, а реалната му власт надхвърля тази на президента и правителството. След последните удари срещу ирански цели името му отново е в центъра на международното внимание, след като според информация от властите в Израел щабът на върховния лидер е бил сред поразените обекти, а израелски източници твърдят, че той е бил сред основните цели на операцията. Към момента няма независимо потвърждение за съдбата му, но самият факт, че името му се свързва с военните удари, показва колко ключова фигура остава той за режима в Техеран.

Али Хаменей е роден през 1939 година в град Машхад в семейство на шиитски духовник. Още като млад се включва в религиозното движение срещу режима на шаха Мохамад Реза Пахлави и е арестуван няколко пъти за политическа дейност. След Ислямската революция през 1979 година, водена от Рухолах Хомейни, той бързо се издига в новата власт и става част от най-близкия кръг около духовния лидер. През 1981 година оцелява при атентат с бомба, скрита в касетофон по време на среща, като при взрива тежко е ранена дясната му ръка, която остава парализирана. Според анализатори този опит за убийство и годините в революционна борба оформят неговия твърд и подозрителен стил на управление.

Между 1981 и 1989 година Хаменей е президент на Иран, а след смъртта на Хомейни е избран за върховен лидер, въпреки че тогава няма достатъчно висок религиозен ранг. В началото мнозина го смятат за временна и сравнително слаба фигура, но през следващите години той постепенно концентрира властта в свои ръце чрез силовите структури, духовническия елит и икономическите фондации, които контролират огромни ресурси. Под негов контрол са армията, Ислямската революционна гвардия, разузнаването, съдебната система и държавните медии, а без неговото одобрение не може да бъде взето нито едно стратегическо решение.

По време на управлението му Иран се превръща в една от най-санкционираните държави в света заради ядрената си програма, ракетните разработки и конфликта със САЩ и Израел. В същото време страната изгражда силно влияние в Близкия изток чрез съюзници и въоръжени групи в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен, което превръща Техеран в ключов фактор в регионалната политика, но и в постоянен противник на Запада. Вътрешно управлението на Хаменей е белязано от периодични протести, които често са потушавани със сила от Революционната гвардия и паравоенните формирования Басидж. Най-сериозните бунтове избухват след изборите през 2009 година, при икономическата криза през 2019 година и след смъртта на Махса Амини през 2022 година, когато демонстрациите обхващат почти цялата страна.

Властта на върховния лидер се опира не само на религиозния му пост, но и на огромна икономическа мрежа, включително фондацията Setad, която според различни оценки контролира активи за десетки милиарди долари и финансира ключови държавни и военни структури. Именно тази комбинация от идеология, силови институции и финансов ресурс позволява на Хаменей да остане най-силната фигура в Иран повече от 35 години.

Последните удари срещу ирански цели идват в момент, когато страната вече е под силен натиск от санкции, вътрешно недоволство и отслабване на съюзниците в региона. Анализатори определят настоящата ситуация като най-тежката криза за Ислямската република от 1979 година насам. Ако се потвърди, че върховният лидер е загинал или е тежко ранен, това може да доведе до борба за власт в Техеран, сериозна нестабилност в Близкия изток и нова фаза на конфликта между Иран, Израел и САЩ. Именно затова съдбата на Али Хаменей в момента се следи внимателно от целия свят, защото тя може да определи бъдещето не само на Иран, но и на целия регион.