Идеята се ражда, след като комуникационният таблет на Хънтър остава без батерия, а татуировката се превръща в резервен начин за общуване между него и майка му
Джесика Флетчър си татуира клавиатура на ръката, за да помогне на 11-годишния си син Хънтър, който е невербален и има аутизъм, да общува.
До идеята стига след случка, която се оказва важен урок за цялото семейство. Докато двамата са в ресторант, устройството на Хънтър за допълваща и алтернативна комуникация (AAC) - таблет, чрез който той избира думи и символи – внезапно остава без батерия.
Докато Джесика се разстройва, синът ѝ запазва спокойствие. Той взема салфетка, изрисува върху нея клавиатура и започва да посочва буквите, за да покаже какво иска да поръча.
За Джесика случилото се се оказва моментът, в който разбира, че синът ѝ има нужда и от начин за общуване, който не зависи изцяло от технологиите, съобщава New York Post.
„Това ме накара да се замисля, че не мога да го ограничавам само до технологиите, защото те понякога ни подвеждат“, споделя Флетчър пред CTV News.
След случката тя решава да създаде резервен вариант, който няма нужда от батерия. С помощта на татуист Джесика си татуира на предмишницата клавиатура, към която са добавени и символи за щастие, тъга, сърце и други емоции.
Когато за първи път вижда татуировката, Хънтър „изписва“ върху ръката на майка си думата „Мама“.
Оттогава татуировката се превръща в удобен начин за общуване между майката и сина ѝ. Когато са заедно, Хънтър може да посочва буквите върху ръката на Джесика и така да ѝ показва какво иска да каже.
Освен че служи като резервен вариант, татуировката им позволява да общуват и по-дискретно. За разлика от комуникационното устройство на Хънтър, което произнася думите му на глас, чрез буквите върху ръката на майка си двамата могат да си „говорят“ тихо.
Видеото, което Джесика споделя във Facebook на 8 юли, показва как Хънтър използва татуираната на ръката ѝ клавиатура, за да общува с нея. Публикацията бързо привлича вниманието онлайн и вече има повече от два милиона харесвания. Историята на семейството се оказва вдъхновение и за други родители на невербални деца.
„Когато премахнем комуникационните бариери, даваме възможност на хората без говор да ни покажат кои са всъщност“, посочва Джесика.
Междувременно идеята започва да се пренася и в ежедневието на Хънтър извън дома. Негови съученици искат тениски с изображение на клавиатура върху ръкава, за да могат да общуват с него на детската площадка, да си шепнат и дори да споделят тайните си.
Джесика обединява усилия с компания за облекло, която започва да изработва тениски с подобни изображения на клавиатури. Към нея се обръщат родители, медицински сестри, лекари и служители на спешните служби от различни части на света, които искат да помогнат на деца с аутизъм да общуват в училище, болница и в ежедневни ситуации.
Подкрепата идва и от татуисти, готови безвъзмездно да изрисуват подобни клавиатури върху ръцете на родители.
За Джесика татуировката не е просто изображение върху кожата. Тя е допълнителен „глас“ за сина ѝ и начин да му покаже с едно кратко послание: „Чувам те“.
Майката е категорична, че би повторила жеста, ако това се наложи.
„Бих оставила на тялото си хиляда белези, ако това даде на сина ми още един начин да общува“, посочва майката.
